New Life (РЕДАКТИРА СЕ)

57

Софи и Джей успяха да ни навият вечерта да излезем.

Облякох си къса черна рокля, която Сали ми подари за рождения ми ден. Обух белите си обувки, който майка ми ми беше подарила за Коледа и си взех една бяла чантичка. Оставих косата ми да се спуска свободно по раменете ми и излязох от стаята.

Камерън вече беше готов. Носеше светлосини скъсани дънки, бяла тенискаи дънков елек. Усмихна ми се и заедно излязохме от къщата. Поръчахме си такси и ми дадохме адреса на клуба, в който щяхме да ходим.

***

Когато пристигнахме, всички вече бяха там, както се бяхме разбрали. Картър, Сали, Арън, Наш, Тай, Софи, Джей и Ерик стояха пред входа.

Двамата с Камерън излязохме от колата и отидохме при тях. Когато ни видяха, извикаха радостно (защото няма да чакат повече, не за друго) и влязохме.

Вътре беше пълно с хора. (Не че очаквах нещо друго.) Проправихме си път през тълпата и се настанихме на едно сапаре. Поръчахме си питиета и Софи и Ерик се състезаваха кой ще изпие повече шотове. Знаех, че това няма за завърши добре и предпочетох да не гледам.

Отправих се към бара, сама, защото приятелите ми бяха заети да се наслаждават наглупостите си. Настаних се на един от високите столове пред бара и си поръчах уиски.

-Клеъри Джоунс- чух писклив глас зад гърба си. О, не. Моляте Господи, не и тя. Преглътнах мъчително и се обърнах бавно. Както и очаквах, братовчедка ми, Наоми, се беше изтупала в префърцунена рокля в бонбонено розово. Русата й коса се спускаше по- гърба й на прекалено стегнати къдрици, което и придаваше смешен вид. Приличаше на кукла Барби. Може би, заради това момчетата толкова я харесваха. Определено не е, заради „впечатляващите" й знания или „високото" АйКю.

Никога не съм я харесвала, обаче я намразих истински в девети клас, когато открадна първото ми гадже. Всъщност той не ми беше точно гадже. По- скоро нещо като най- добър приятел, но се надявах да стане нещо повече. Естествено, всички бяха наясно с този факт, освен той. Любимата ми братовчедка също беше разбрала и се постара да ми го отмъкне. И успя. Кучката успя. Получи каквото искаше, както винаги. Аз страдах, а Тод беше бонус наградата й.

Но се оказа, че нейната омразя датира от много години преди моята. Било нещо свързано с родителите ни. Братът на майка ми беше преуспял адвокат и Наоми получаваше всичко каквото пожелае, освен времето на баща си. Това я дразнело, според мама и с времето го приех за истина.