Животът на едно момиче

16 част

От името на Мон:

Тай ми разказа какво е станало.
-Но защо Мон? Защо искаше да се самоубиеш? Аз...видях писмото, но все пак....не трябва веднага толкова прибързано да действаш. Ами ако беше умряла? Аз какво щях да правя? А майка ти? Не помисли ли за нея?
Аз лежах, гледах нагоре и го слушах. Разбирам, че това беше най-голямата глупост в живота ми, но аз съм такава. Правя първото нещо, което ми хрумне особено в такава ситуация.
След около 5-10 минутки дойдоха и Крис и Ней. Явно Тай им е казал защо съм тук.
-О, Моника! Но защо си го направила?
-Баща ми...болен е от рак и не му остава много. - отново се разплаках.
-Няма миличка. Не плачи. Всичко ще е наред, ще видиш. - Крис се опитваше да ме успокои.
-Не, няма да е! И на всичкото отгоре не ми бяха казали! Какво ще правя без него?
-О, скъпа! Всичко ще се нареди, обещавам ти! - каза Тай и ме прегърна.
Общо взето лежах в болницата 2 дена. Нашите така и не разбраха. Може би са мислели, че съм у беб. Изписаха ме и реших да изясня някои неща с тях. Тръгнах към нас. Още с влизането започнах.
-Защо? Защо не ми казахте? Как смеете? Аз трябваше първа да разбера!
-Но какво става, скъпа? Какво да разбираш? - каза недоумяващо мама.
-Че татко е болен... - очите ми се изпълниха със сълзи.
-Мила, ние щяхме да ти кажем! Просто не знаехме как.
Постоях мълчаливо и сдържайки силзите си се опитвах да не кажа някоя глупост, за която ще съжалявам.
-Колко ти остава, тате? - попитах и тръгнах да ги прегръщам.
-Докторът каза, че на 6 или 7 януари....
Всичко беше ясно. Това беше края. Нямаше какво да се направи, знаех го много добре, въпреки че дори не попитах. Прегърнах ги силно и излязох. Качих се в колата си и тръгнах към Тай. Не исках да мисля за нищо. Спрях пред гаража и го отворих. Имаше място за моята кола, затова я прибрах. Качих се нагоре. Седнах на дивана и започнах да си мисля.
" Трябва да спра да правя глупости. Ще се събера, ще си намеря работа...или пък не. По-добре първо да завърша и тогава. Да, точно така. Сега ще се концентрирам върху ученето.
До Нова година има 2 дена. Ще си я изкарам страхотно и няма да мисля за абсолютно нищо друго." Колкото и да звучи егоистично, исках да се напия, да се забавлявам. След това ще съм в траур и тем подобни. Тръгнах нагоре по стълбите, легнах на леглото и заспах, а беше само 8 и 30.