Животът на едно момиче

38 част

Оставаше горе-долу 1 месец до края на училище. Трябваше да си стегна задника и да уча, за да си изкарам изпитите. Разделихме се с госпожа Хафел, искала да учим и закри часовете. Така че това беше поредния следобед прекаран с учебници. Някой звънна. Беше Дил.
-Мон. Трябва да поговорим. Може ли да вляза?
-Да, разбира се.
Отидохме в хола.
-Виж, - той взе ръцете ми в своите. - нашите са направили успешна сделка и вече нищо не ги задържа тук. Вчера им дигнах скандал. Накратко...заминаваме.
Знаех, че този ден ще дойде. Не исках да заминава.
-Много съжалявам, че ще го кажа, но имаш 2 варианта: да дойдеш с мен или да останеш.
-Караш ме да избирам? Това не е честно! Знаеш колко държа на теб, но и образованието ми е важно.
-Просто...ела с мен.
-Не мога, Дил! Трябва да завърша.
-Хубаво. Аз заминавам вдругиден. Щом не искаш. - той стана и се запъти към вратата.
-Дил, почакай!
Чу се само едно хлопване на вратата.
Разплаках се. Защо ме караше да избирам? Сигурно повече няма да го видя.
След известно време се успокоих и се върнах на уроците.

Дойде червъртък. Дил вече трябваше да е заминал. А аз дори едно "чао" не му казах. Прибирах се от училище и на вратата познайте кой ме чакаше с голям букет цветя...и багаж. Дилън!
-Дил? Какво правиш тук?
-Мон, толкова съжалявам, че те накарах да избираш. Затова аз избрах! Оставам тук с теб, докато завършиш.
-Наистина ли?
Той кимна. Прегръдка и целувка. Влязохме. Вечерта говорих много с мама и тя позволи Дил да остане вкъщи. И така аз си учех, той стоеше вкъщи. Помагаше с каквото може на мама, а на Дани с уроците. Понякога излизахме. И така мина този един месец.