Sex toy | C.D.

Част 9

*седмица по-късно*

"Джесикаа.. Джееес, събуди се.." - татко. Спокойният му и мек глас ми напомняше за времето, когато бях малко момиченце. Винаги идваше да ме събуди за закуска с песничка. Всяка съботна сутрин ухаеше на палачинки и топъл шоколад - любимото ми. Липсват ми тези времена. Тогава животът ми бе много по-прост - дните ми минаваха в игри, нямаше я болката, нямаше проблеми, нямаше лъжи.. Не мислех за това кой е истински приятел и кой не е. Сега животът ми е къде-къде по-сложен. От онази фатална вечер съм като в кошмар. Затворих се в себе си. Спрях да контактувам с когото и да било. Онази самоуверена Джесика, вървяща по коридорите в училище с вдигнат нос, сякаш потъна в дън земя. На нейно място дойде напълно затворена аутсайдерка, живееща сякаш в свой собствен свят. Срамуваща се да покаже лицето си. Не вярвах, че животът ми може да се срине толкова бързо. Всяка сутрин в училище бе един кошмар. Крясъците "Кучка", "Курва", "Безсрамница", кънтящи в училищния коридор, бяха сякаш мечове, забиващи се в сърцето ми. Имах нужда някой да ме прегърне. Някой да ме подкрепи. Не.. Всички бяха срещу мен. И бяха прави - бях една долнопробна курва, която се възползваше едновременно от двама. Мислите ми бяха прекъснати от баща ми:
- Време е за училище, мила. Хайде, ставай.
Едва се надигнах от леглото и се запътих към банята. След събуждащия душ застанах пред гардероба си. Погледнах към онази дантелена рокля. "Не, Джесика.. забрави.. широкото горнище и дънките ти са на рафта. Не ти се полага друго облекло" помислих си. Облякох се, вързах косата си на разпуснат кок, взех чантата си и излязох. Поредната сутрин, в която съм посрещната с обиди. Заслужавам си го, добре. Постоянно ли трябва да ми го натяквате? Не виждате ли, че ми е зле?! Страдам достатъчно, за да се занимавам и с вас. Ох, Джесика, тези момчета винаги ти носят проблеми. По-добре бъди forever alone, отколкото да страдаш толкова.
След часовете тръгнах към изхода. Коридора бе празен. Изведнъж някой ме дръпна и ме завлече в стаята на чистача. Натика ме вътре, събаряйки няколко метли и препарати, и допря устните си до моите.
- Махни се от мен, копеле такова! - изсъсках, избутвайки с ръка главата му.
- От кога съм копеле, мила ми Джесика? - ох, Тео. Точно ти ми трябваше. Нали беше болнични, защо изобщо се появи.
- Моля те, остави ме. Имам достатъчно проблеми. - продумах ,подсмърчайки, и наведох глава.
- Какви са тези слухове, какво е станало? - попита и впери погледа си в мен.
- Няма значение. Пусни ме. - казах нервно.
- Не, няма да стане. - с тези думи той ме притисна към стената и ме целуна. Ритнах го в слабините, в опит да избягам, но той ме придърпа силно към себе си, залепяйки устните си за врата ми. Ритнах те с всичка сила, копеле, топките ти да не са от желязо?! Дърпах се и свивах ръцете си в юмруци. Не исках и този път да му се дам. Той.. той ме използваше. Заради него изгубих гаджето и най-добрата си приятелка. Ударих го с всичка сила в стомаха, но той се засмя и продума:
- Какво си мислиш? Че ще ме набиеш ли? Май аз ще напердаша теб!
Притисна ме още по силно и свали дънките ми.
- Спокойно, ще бъдем бързи. - продума. Не, няма! Не исках ни най-малко да го правя. Исках да се изтръгна от силната му хватка и да избягам, но не можех. Бях безсилна. Както физически, така и психически. Обърна ме с лице към стената и.. го вкара в мен. Отново. Но този път не го желаех. Сълза се стече по бузата ми.
Когато приключи, вдигна дънките си и закопча колана си, а аз се свлякох на земята. Бях употребена и захвърлена. Като някакъв парцал. Използвана. Преди да излезе едва продумах през сълзи:
- Ти си едно животно. Изчадие. Не ме докосвай повече, или ще.. ще.. ще те съдя! Ти съсипа живота ми!
Той се обърна, вдигна ме, държеейки ме за врата, и злобно извика:
- Виж какво, кукличке, първо ти ме използваше като секс играчка, сега е мой ред.
Изведнъж някой го дръпна и повали на земята. Нямах сили да стана и да видя кой е. Просто чувах виковете им. Биеха се. Единия сякаш падна на земята, а другия се приближи към вратата на стаичката. Лицето му се показа.
- К-к-камерън?

Изненадаа!! Качих тази глада по-рано, за да се реванширам за забавянето на предишната. Надявам се да ви хареса! Не исках да изкарвам Тео толкова лош, но така ми хрумна и за това го написах.
ПС: Хвърлете едно око на новата история на mimcheto011 "Friends or...". Мен лично много ме заинтригува.
Обичам ви ❤