С аромат на море

Карма

Вече бях приключила разговора си с Антъни и чаках Сузана да се появи и да каже какво е казал баща ѝ.Бях на балкона и гледах красивата гледка,гледах морето и премислях плановете,които се въртяха в главата ми.Ако всичко това,станеше така,както е замислено,щях да направя приятелките си щастливи,а когато човек направи добро,то се връща и на него.Надявах се Кристофър да види,че не съм толкова лоша,колкото изглеждам или поне се надявах да го заблудя,защото аз бях дори по-лоша.Исках Криста да се махне,защото знаех,че ако остане още дори седмица тук ще ме накара за извадя ноктите си.Въпреки,че за мен бе съвсем нормално да се държа лошо и взискателно с хората,те не го разбираха.Искаха искреност,а когато я получаваха се сърдеха,искаха взаимоотношения,връзки,приятелства,но когато ги имаха не ги оценяваха.Изпращаха ги на заден план и продължаваха да искат още и още.Все нещо не им стигаше,все нещо им пречеше.Чух как вратата се отваря и някой влиза.

-Лучия.-Беше Сузана.Нямах търпение да чуя какво е казал баща ѝ.-Казах на момичетата да отиват на плажа,Вер дойде за да ги забере.По-добре ще е да ги няма,докато правим всичко това.Не искам и да мисля,каква лекция ще ни изнесе Яна.-Засмя се тя и седна до мен,запалвайки цигара.-Какво стана с Антъни,съгласи ли си,ще ни прикрие ли пред Никол?

-Спокойно Суз,всичко е готово.Зарадва се,когато чу какво имам да му казвам,а и как няма,но не му се понрави останалата част от плана ни.Каза,че сме прекалено крайни.

-На война и в любовта всичко е позволено.А сега ще се борим за победа във всичко.Какво винаги,нали?-Засмя се тя,а аз си спомних за времето,когато все още бяхме двете,когато Джулия,Никол и Яна не излизаха с нас.Тогава нещата бяха по-лесни.Просто правехме нещо и не съжалявахме,а сега си имахме три моралистки,които винаги щяха да намерят начин да ни разубедят да направим някоя глупост.-Лучия. Предлагам да пием за доброто,старо време.-Каза и стана сякаш прочела мислите ми.

-Суз,а какво каза баща ти,той съгласи ли се?Все пак той обича Джим.-Попитах аз докато Сузана сипваше вино в чашите ни.

-Явно днес звездите са наредени в наша полза.Баща ми каза,че ако така ще се чувстваме по-добре за него не е проблем.Знаеш,че за него е най-важно аз да съм щастлива,а и пропуснах да му кажа,какво точно сме намислили.

-Това е страхотно,а сега остава да видим дали Кристофър е изпълнил неговата част от задачата.-Казах аз и отпих от виното си.Чух вратата да се отваря отново и се надявах да не е някое от момичетата,защото тогава нещата щяха да се объркат.