С аромат на море

Драми и пререкания

Чували ли сте думата преебан? Разбира се, кой не я е чувал? Всеки е бил преебаван някога. Точно като мен. Но по-лошото е, че аз сама се преебах. Борех се толкова време за това, което искам, да бъде това, което аз искам, а когато го получих преебах нещата. И ги преебах брутално!

***

-Яна,моля те! Поне ти ми дай шанс да обясня. Всички изчезнаха някъде,останахме само аз и ти. Знам, че ще ме разбереш. Просто чуй това, което имам да кажа.

В стаята бяхме останали само аз и Яна.Бях давала обяснения на полицията около час. Когато бяха сигурни, че няма да повдигна обвинения към Саймън, и че този следобед той не ме е заплашвал или ме е натискал да го прикрия, го освободиха. Не казах на полицията, че той ме е упоил, и че самият той е бил друсан. Реших, че това ще му създаде проблеми, от които аз няма да мога да го спася.

Кристофър,Сузана,Вер и Дан не се бяха появявали.Явно всички ми бяха прекалено ядосани. Саймън реши, че ще е по-добре да си тръгне и да говори с всички, когато нещата се успокоят.

Никол,Антъни и Джулия се прибраха по стаите си и не пожелаха да говорят с мен. Само Яна остана. Явно тя беше единствения здравомислещ в къщата. Въпреки, че не беше казала и дума от както се бях появила,стоеше на един диван, пушеше цигара и гледаше през прозореца. Не знаех дали иска да ме чуе, но реших, че трябва да говоря, защото иначе щях да се побъркам.

-Говори,Лучия. Искам да чуя какво те накара да направиш това, какво те накара да простиш на този насилник и да прецакаш отношенията си с половината си приятели. - Каза тя и се обърна към мен. Виждах, че и тя ми е ядосана, но кой можеше да я вини? Тя беше единствената, която искаше да ме изслуша. Всички други просто сложиха Алената буква на гърдите ми и ме оставиха да горя.

-Виж,Яна. Знам,че той е виновен и нищо не оправдава постъпката му на сто процента, но ако беше чула всичко, което ми каза, ако всички бяхте чули думите, които идваха от сърцето му, вие всички щяхте да му простите. - Започнах аз. Бях говорила тези думи в главата си поне десет пъти, а сега, когато трябваше да ги кажа гласно, сякаш буца заседна в гърлото ми. - Той просто я обича, Яна. Обича Рейчъл, така както аз на времето обичах Джим. Ти беше с мен тогава, знаеше какви неща причиних на Криста, само за да я накажа, че ми беше отнела Джим. Рейчъл го е излъгала,казала му е, че с Кристофър се обичат повече от всякога, че връзката им е по-силна от когато и да е било. Казала му е, че аз се опитвам да ги разделя, че се опитвам да я нараня по някакъв начин. Той, разбира се, е повярвал на думите й. Накарала го е да ме сплаши, за да мога да разбера, че с нея не трябва да си имам работа, да се отстраня и да не се занимавам повече с Кристофър, за да може тя да го спечели отново.Това са били мотивите й, а на него е казала, че иска той да ме сплаши, за да мога аз да не я нараня. Наговорила му е куп глупости за мен и той е повярвал. И как няма,все пак я обича. Съгласил се е да направи това, хапчето което ми е пуснал не е било за мен.Рейчъл го е поискала за себе си, за да можела да се отпусне. Когато попитах Саймън дали тя взема често, той не ми отговори, но по лицето му се съдеше, че е така. След случилото се, тя му е звъняла доста пъти,той си помислил, че иска да му благодари, че грозната му постъпка все пак ще пробуди чувствата й към него, но не тя го е обвинила, че не става за нищо, че не желае да го вижда повече и да не я намесва в случилото се. Той сам бил виновен за това, което е направил. - Довърших аз на един дъх, а Яна продължаваше да ме гледа през прозореца сякаш нищо не бе чула. Надявах се просто да осмисля нещата и да разбере, кой е истинския виновник.