С аромат на море

Една ужасна изненада

Дните минава стремглаво. Бяхме на онова красиво райско кътче,вече две седмици. Не усетих как летеше времето, как всичко около мен вървеше с пълна сила. Ден подир ден, а аз нямах ни една спокойна минута. Единия ден се карах със минали врагове, а на следващия- с настоящи. До сега съм ви преразказала всичко, което ми се случи там в първите две седмици на престоя ни. Разбрахте колко драма имаше в живота ми и колко трудно ми беше да се справя с всичко случващо се. Сега ще ви разкажа поредния ден, в който нещата се объркаха брутално, ден който не бих забравила до края на живота си, защото в онзи ден всичко се обърна с главата нагоре и си нямах и ни най-малка представа как ще се измъкна от огромната каша.

                                                                                 ***

- Лучия, време е да поговорим като нормалните хора, а не да се караме като деца. - Каза Кристофър. Бяха минали два дни от спора ни, а аз дори не го поглеждах. Не се бях чувала и виждала със Саймън, всички все още ми бяха ядосани, а Кристофър до този момент не ми бе казал и дума. 

-Аз не се карам с никого,Кристофър. Ти си този, който ме подминава сякаш не съществувам.- Казах аз. Бяхме на плажа под жаркото слънце. За първи път от два дни оставахме сами. Сега момичетата се къпеха в морето, а момчетата играха плажен волейбол. Ще излъжа,ако кажа, че аз също не желаех да усетя прохладата на морето върху тялото си, но когато забелязах, че ще имам възможност да остана сама с Кристофър, просто оставих всичко друго на заден план. През последните два дни изгарях от желание да говоря с него, да се сдобрим и да оставим споровете назад, но егото ми не го позволяваше. Колкото и да исках, когато отворех устата си да говоря с него, сякаш буца спираше в гърлото ми. 

-Стига, Лучия. Държиш се като малко дете. Нека просто забравим за случилото се. Аз казах някои неща в гнева си, ти също. Трябва ли това да пречи на връзката ни, та ние едва започнахме, а вече се караме за всичко. -  Бях легнала върху хавлия на пясъка и се препичах, когато сянка попречи на слънцето да достига кожата ми. Отворих очите си и го видях над мен. Беше се усмихнал и аз  виждах големите сини очи и дълбоките трапчинки върху лицето му. Можех да започна спор отново, но не желаех, а и лицето пред мен разсейваше всякакви мисли.

-Виж Кристофър..аз..- Започнах, но той не ми позволи да говоря. Приближи се и ме целуна. Усетих устните му върху своите.Целуваше ме нежно, но същевременно с това нетърпеливо.Езикът му намери моя. И точно, когато не исках да спира, той се отдръпна и ми се ухили.