One and only *stydia*

22. "Не може да стане по-зле!"

Гледна точка на Стайлс:

Стоях сам вкъщи и гледах телевизия. По-точно прещраквах каналите. Накрая оставих на някакви новини и взех лаптопа си. Телефонът ми ме прекъсна и вдигнах бързо, надявайки се да е Лидия. Бяха минали няколко дни откакто тя тръгна за Великобритания и вероятно се е върнала, но не съм я срещал.

- Синко, здравей! - поздрави ме баща ми. Останах много разочарован, че не е Лидия.

- Здрасти. Какво има? - попитах направо, защото знаех, че той не ми звъни просто, за да ме чуе.

- Малия ми каза, че си се скарал с нея. - каза баща ми.

Какво? Защо е казала на баща ми?

- И какво?

- Трябва да й се извиниш, защото вече решихме коя ще е датата на годежа ви и...

- Какво? - прекъснах го. - Какъв годеж?

- Синко, вече сте големи и вашата връзка е страхотен повод фирмата ни да се обедини с тази на господин Тейт. Знаеш, че се борим за това от години.

- Не ми пука, аз не обичам Малия! - заявих категорично.

- Как така? - очуди се баща ми.

- Не я обичам и няма да се сгодя!

- Но вие бяхте...

- Бяхме заедно, но сега не сме. - прекъснах го отново. - И няма да се сгодим. Не искам.

- Е, в такъв случай ще стане против желанието ти. Съжалявам, Стайлс, но вече планирахме всичко и уведомихме господин Тейт. Няма връщане назад. - каза той.

- Господи, Вие луди ли сте? - извиках ядосано. - Как предприемате годеж зад гърба ми? Годеж! Осъзнаваш ли колко е сериозно?

- Но преди един ден бяхте вкъщи и всичко беше наред, изглеждахте си много добре. Говорих с Малия дали обмисляте нещо по-сериозно и тя ми каза, че сте си говорили за това и сте започнали да планирате някои неща. Затова решихме да ви улесним, а така получаваме и страхотен шанс за фирмата.

Отново лъжите на Малия. Господи, ако не беше момиче бих я пребил.

- Няма да се сгодя! Това е ужасно сериозно! - казах.

- Съжалявам, но ще го направиш. - отвърна баща ми и затвори.

Не може да стане по-зле!