24. "Не знам."

963 86 6
                                    

Отново усетих как сърцето ми се пропуква. Точно както го усетих и на онова парти. Усетих и сълзите, канещи се да прелеят от очите ми.

- Честито! - казах тихо и една сълза падна бавно, следвана от много други.

- Хей, хей, хей! - Стайлс хвана лицето ми и избърса няколко сълзи с палеца си.

Аз бързо го отблъснах.

- Мисля, че трябва да си вървиш. - казах.

- Лидия, не е така, аз..

- Моля те! - прекъснах го. - Нямам желание да слушам. - след това заплаках с глас. Той веднага ме прегърна.

- Защо плачеш? - попита той.

- Не знам. - отвърнах, отдръпвайки се от него. - Може би се чувствам излъгана. Може би след всичките моменти през изминалата седмица си мислех нещо. Може би те харесвах и бях щастлива, че нещо се случва между нас. Може би исках да говоря за това с теб на партито, но ти ме отряза. Може би...- не успях да довърша заради сълзите.

Кира избута Стайлс навън и заключи вратата.

- Лидия...

- Ти също си върви! - прекъснах я. - Моля те, искам да остана сама!

Кира кимна, прегърна ме и излезе. Заключих вратата, свлякох се на земята и продължих да плача. Всички емоции ме атакуваха едновременно и не можех да си поема въздух от плач.

Гледна точка на Стайлс:

Толкова съм глупав! И тя ме е харесвала, а аз не правех нищо! Край, този път оплесках всичко! Тъпа Малия, тъпи родители и тъп, тъп Стайлс! Как можах да не забележа?

Набрах номера на Малия и щом вдигна веднага й се развиках:

- Слушай ме, не искам никога повече дори да се намираш в една стая с мен, както и с Лидия! Аз не те обичам и никога няма да те обичам! Ти си най-безсърдечния човек, който съм виждал! Никога няма да се сгодя за теб ако ще и да умирам! Не ми пука дали ще кажеш на баща си или на родителите си, но това беше всичко.

Не изчаках отговор, макар че чух как тя започва да крещи нещо и затворих. Започнах да изливам яда си като удрях стената с юмруци.

- Стайлс, какво правиш? - Скот ме дръпна.

- Съсипах всичко. - казах тихо и очите ми се насълзиха.

- Да, дължиш ми обяснение.

Гледна точка на Лидия:

Стоях на пода, плачейки, от няколко часа. Мислех си за всичко. Телефонът ми извибрира няколко пъти, но нямах желание да видя защо. Изведнъж някой бутна вратата, а след това я отключи. Аз бързо станах и побягнах към банята, заключвайки се вътре.

- Лидия? - повика ме Алисън.

- След малко излизам. - отвърнах.

Измих лицето си няколко пъти и го подсуших. Излязох от банята и Алисън лежеше на леглото. Беше някак си...тъжна.

- Какво ти е? - попитах я.

- Не знам. - сви рамене тя. - Вече се обърках. Първо се скарах с Айзък, после Малия е ядосана за нещо и ми крещи по телефона..

Тя е с Айзък? Но нали харесваше Скот?

- Господи, тотално забравих! Как си? - веднага скочи от леглото.

- Добре съм. - отвърнах, макар че въобще не бях.

Говорихме си още малко и след това си пуснахме филм. За първи път прекарвах толкова време с Алисън и я опознавах. Тя не е като Малия. Несъзнателно мислите за Стайлс бяха избутани от главата ми и бяха насочени към темата на разговора ни.

One and only *stydia*Where stories live. Discover now