One and only *stydia*

27. "Просто питам."

Реших, че е време да се подготвям за срещата. Ъъ, вечерята. Излизането. Взех си дълъг душ. След като се изкъпах изсуших косата си. Отворих гардероба и започнах да вадя дрехи. След това започнах да ги оглеждам. В крайна сметка си избрах черна рокля със сърцеобразно деколте и сребрист брокат по нея. Исках да накъдря косата си, но не можех заради раната на главата ми. Все пак накъдрих косата около раната и се получи. Сложих си руж, гланц и спирала. Видях, че имам още малко време, което прекарах в дооправяне на прическата, роклята и гримът ми. След това взех една чантичка и излязох да чакам Стайлс, но той вече беше там.

- Уау. - каза той. - Много си красива.

- Благодаря! - усмихнах се. Той ме гледаше още дълго време и не тръгваше. - Е, ще ходим ли някъде или ще стоим в колата? - засмях се.

- О, да, тръгваме.

След няколко минути пристигнахме пред любимия ми италиански ресторант.

- Това е любимия ми италиански ресторант! - казах с усмивка.

- Наистина? Моят също! - засмяхме се.

Настанихме се на една маса и си поръчахме спагети и паста.

- Имаш ли планове за уикенда? - попита Стайлс.

- Мислех да си отида при майка ми и брат ми. - отвърнах, а той кимна. - Защо?

- Просто питам.

Храната ни дойде и започнахме да се храним. Стайлс буквално се тъпчеше и щом го видях се засмях силно. Той се ухили, но от устата му падна малко сос и взех една салфетка и го избързах, все още смеейки се.

Говорихме си на много различни теми. Той ми разказа за баща си, аз на него за моето семейство и мога да кажа, че се опознахме много по-добре.

- Часът е 10? - изненадах се.

- 10? - повтори Стайлс.

- Да. - потвърдих. - Мисля, че трябва да тръгваме.

- Да, хайде.

Станахме от масата и излязохме. Времето навън беше станало много студено, а аз бях само по една рокля. Веднага настръхнах и се разтреперих.

- Нямаш ли връхна дреха? - попита Стайлс, събличайки якето си. - Ето. - каза той и наметна якето на гърба ми и ме прегърна.

- Нямаше нужда. - казах.

- Напротив.

Качихме се в джипа му, в който температурата не беше много по-различна от тази навън.

- Парното не работи, извинявай. - извини се Стайлс, а аз кимнах в знак, че няма нищо.

След няколко минути стигнахме до кампуса.

- Е, ще се видим утре. - казах аз, събличайки якето, но Стайлс ме спря.

- Задръж го. Лека нощ!

- Лека нощ!

Прибрах се в стаята си. Преоблякох се и легнах. Придърпах якето на Стайлс към себе си. Миришеше като него. Сгуших се в него и заспах.