One and only *stydia*

33. "Къде отиваме?"

"Шофьорските ми курсове" не продължиха дълго, защото щом видях други коли се паникьосах и започнах да пищя, заради което почти не се разбихме някъде. Стайлс каза, че още утре ще ме запише при учителя, при който е бил той.

Наближихме кампуса, но Стайлс зави в друга посока.

- Стайлс, на къде караш? - попитах. - Кампусът не е натам.

- Защото не отиваме в кампуса. - намигна ми той.

Добре. Развълнувах се и се изплаших едновременно.

- Къде отиваме?

- Имай търпение. - усмихна ми се. - Успокой се, няма да те застрелям с пистолет някъде. - засмя се той. - Но и нож ще свърши работа. - погледна ме странно.

- Какво? Не! - развиках се. - Спри колата!

- О, да не би да...- не можа да довърши, защото изпадна в бурен смях. - Сериозно ли? - попита, все още смеейки се.

- Не е смешно! - ударих го по рамото. - Наистина ти повярвах!

- Успокой се! Почти стигнахме.

Докато успея да нормализирам дишането си спряхме. Огледах се и видях огромна сграда. Стайлс отвори вратата ми и ми помогна да сляза.

- Какво е това? - попитах.

- Ще видиш. - отвърна той и хвана ръката ми.

- Какво ще правим тук? - не го послушах и продължих.

- Лидия, не задавай въпроси, а почакай да видиш!

Влязохме в сградата. Имаше четири маси отрупани с храна и сервитьори. Изненадах се, когато Стайлс ме заведе до асансьора.

- Къде отиваме? - попитах за стотен път.

Той не ми отговори и влезе в асансьора. Последвах го и вратите се затвориха.

- Стайлс, къде за Бога-

Не успях да довърша, защото той ме целуна. И целувката продължи до отварянето на вратите на асансьора. След това Стайлс отново хвана ръката ми и ме заведе до една маса с два стола. Намирахме се на покрива на сградата, а той нямаше парапети. Виждаше се по-голямата част от града. Беше толкова красиво!

- Стайлс, това място е уникално! - прегърнах го.

Седнахме на масата. Беше сервирано и украсено по уникален начин.

- Исках да отидем някъде на среща, щом вече сме заедно. - каза той и хвана ръцете ми.

Започнахме да се храним и да си говирим. Аз му разказвах за дните преди сватбата.

- Разделихме се аз и Дерек и Брейдън и мама и тръгнахме по магазините, за да може младоженците да си купят дрехи. Накрая стана така, че когато аз и Дерек влизахме в един от магазините и точно тогава Брейдън излизаше от пробната с булчинска рокля. - засмях се.

- И роклята й същата тази ли беше? - попита той.

- Не, харесала си е друга. - отвърнах. - Но се получи много смешно.

- Като малки със Скот ни пратиха да пазаруваме за Коледа. Разделихме си продуктите и всеки замина в някаква посока. Накрая и двамата се озовахме пред щанда с чипсовете и шоколадите, пъхайки от всеки вид в количките. - засмя се той.

Продължихме да си говорим, докато не стана тъмно и решихме, че трябва да си тръгваме. Стайлс ме закара до кампуса и щом се прибрах и разопаковах багажа си заспах.

Хей! Исках да Ви кажа, че пиша история заедно с Beutye и можете да я откриете в нейния профил.