The Crimson Heiress/Пурпурната наследница (Елия)

Стари трепети и подготовка за ловуване

-И нямаш никаква идея кой стои зад това?-питам за пореден път Даруел.
-Казах ти,поразрових се из мислите на присъстващите. Никой не знаеше нищичко.-отвръща,вдигайки рамене.
-И не са видели как отнесох няколко куршума без да мигна?
-Не.Дължат всичко на адреналина.
Човеци. Опитват да обяснят всичко с наука.
-Благодаря ти,Даруел.-прегръщам го лекичко,за да не намачкам черния си блейзър и излизам от стаята.
-Ало,г-це Елия..
-Да,свързахте се успешно с мен.
-Аз съм д-р Шърман,грижа се за вашия близък Томас. Имам две новини:успешно се събуди след операцията,но от друга страна пълното възстановяване ще отнеме месеци ,тъй като бе засегнат гръбнака му и ще е нужна физиотерапия.
-Благодаря ви за обаждането. Направете всичко необходимо,имате номера на банковата ми сметка.
Затварям преди гласът ми да стане писклив от тревога.
Мразя такива моменти,когато съм безсилна пред крехкостта на човешкия живот.
Когато гледам как краткия живот на хората около мен угасва в миг.
Затова правя това,което правя най-добре:
-Айзък,чух че си наоколо?Отдавна не сме се виждали. Адресът е...
•••••••••••••
След по-малко от десет минути пристига черна лимузина,изглеждаща неестествено на ярката дневна светлина.
Вратата се отваря ,за да разкрие добре познатото лице на младия мускулест мъж.
-Цвете мое.
Целува ръката ми,сетне ми отваря вратата.
Сядам на меката кожа и вдишвам аромата.
Скъп парфюм,мента,спомен от цигарен дим.
-Кой те обезпокои ,Елия?-пита с топлия си глас,английският акцент кара тръпка да премине по гръбнака ми.
-Няма значение. -отвръщам равно и прокарвам пръст по бузата му.
Той не казва нищо,само ме притегля внимателно към себе си и ме поглежда изпод гъстите мигли.
Не го карам да чака,заравям ръце в пясъчно русата коса и скъсявам разстоянието между устните ни,стараейки се да избутам всичко друго от ума си.
•••••••••••••
Полунощ наближава. Никой не ми е звънял,нито дори Доминик.
Предател,проблясва през умореното ми съзнание.
Но измяна ли е да търсиш щастието?
Рязко издишвам ,когато Айзък премята в просъница ръката си през кръста ми.
Очите ми се затварят ,само за да ги отворя миг по-късно ,заради звука от получено съобщение.
От Андромаха е:
Спешно е. Имаме развилнял се Даровит,шейпшифтър. Забелязан е наблизо. Среща след 20 минути на ъгъла на Бринстън и Монте Карло?
Извръщам очи. Работа.
Отвръщам й,че ще дойда.
Но как ще стигна до там? Не ми се иска да будя Айзък,тъй като ще задава въпроси.
Точно в този миг в ума ми просветва идея.
Пръстите ми летят по клавиетурата.
Елия е. Първа стъпка към приятелство:
Ела да ме вземеш. Ще ти пратя адреса след малко. Побързай,Ейдриън.
Спешно е.
Подсмихвам се на собствената си досетливост ,докато премествам ръката на Айзък и се обличам.
След по-малко от минута получавам отговор.
След пет минути съм долу.
Добро момче.
За последен път се оглеждам в огледалото,сетне погледът ми се спира на спящия млад мъж,но не за дълго,защото чувам рева на двигател шест етажа по-надолу,което ме кара да се врътна на токчетата си ,докато обмислям евентуални стратегии за хващане на шейпшифтър.