The Crimson Heiress/Пурпурната наследница (Елия)

Червеният крал и необичайни методи за лечение

Плътна черна преграда ми пречи да видя шофьора на лимузината.
Не казва нито дума.
А пътят никак не е къс.
Обмислям евентуалната си стратегия,но не мога да откъсна съзнанието си от по-ранната,още пърхаща по устните ми целувка.
Неочаквано правим рязък ляв завой,отвеждащ ни в подземен паркинг.
Когато лимузината спира,мълчаливият шофьор ми отваря вратата,сетне ми прави жест да го последвам.
Безкрайните коридори на сградата са постлани с дебел червен килим ,в който токчетата на обувките ми потъват.
Вратата ,пред която спираме е в същия претруфен стил,двукрила ,изработена от масивно дърво,две златни лъвски глави са на мястото на дръжките.
Шофьорът ме оставя сама.
Без да чакам,влизам със замах.
Пред очите ми се разкрива обширна зала,чиито таван се извисява на метри и метри над нас,мекият килим отстъпва място на бял мрамор,три класически кристални полюлея допълват античната,изискана обстановка.
Освен десетките лавици с книги и високи прозорци,в залата има самотно кресло с една облегалка в подходящ син цвят.
На него лениво лежи непознат млад мъж.
Щом влизам погледът му се приковава в мен.
-Ти дойде,Кралице.-казва развълнувано,изправяйки се в целият си внушителен ръст.
Внимателно го оглеждам-от дизайнерския сив костюм до ягодово русата му коса,сресана назад.
Няма тялото на боец,излъчва студена прецизност,интелигентност и лукс.
С кънтящи стъпки се приближава до мен.
-Толкова съм щастлив ,че дойде. Аз съм Ксавиер. -понечва да целуне ръката ми,но грубо я издърпвам.
-Къде са?
-Не бързай,Елия. Искам да си поговорим.
Хващам гърлото му с една ръка и стискам ,докато кожата му започва да посинява,а тялото му бясно се мята.
Писък ме спира. Даруел.
Неволно пускам Ксавиер.
-Не ти ли споменах,че в стаята има камери и ако ме убиеш,твоите приятели също умират?-прошепва непознатия,разтривайки гърлото си.
Сетне отива до стената ,карайки ме да погледна към малък бял бутон.
-Добре съм,Сара.Остави го.-казва младият мъж,след като продължително натиска скритото копче.
-Разбира се,Кралю.-краткият отговор се чува ясно и силно в цялата зала.
Вдигам вежди учудена. Той е . Той е Червеният крал. Убиеца на Хайди.
Стискам юмрук. Но се възпирам,когато се сещам ,че живота на приятелите ми зависи от мен.
-Сега,щом вече си спокойна,ела да се поразходим.-гласът на русокосият мъж,висок като върлина,с неговите бездушни черни очи,само подклажда гнева ми,но краката ми ме понасят обратно по коридорите след него.
-Знаеш ли,Елия,ти и брат ти не принадлежите на тази планета. Вие сте вид извънземни.И сте донесли със себе си болест-магията. Затова се намесвам аз! Аз ще излекувам мутантите!
Вероятно яростният израз на лицето ми е заменен от изненада.
-Имаш предвид Даровитите?
-Така ли ги наричате?-смее се.-Нима това е дар? Каква заблуда!
Само да можех да изтрия глупавата му усмивка.
-Това е моята лаборатория!-продължава театрално.Влизаме в искрящо бяло помещение,на пръв вид подобно на операционна зала. Докато погледа ми не се спира на десетките кървави скалпели,няколко триона,окачени на стената,коланите,висящи отстрани на кушетката.
До мивката има богат набор от малки шишенца с бели етикети.
Сярна киселина,натриева основа,живак-прочитам някои от тях.
-Тук се извършват чудесата!-плясва с ръце Ксавиер.
Хваща ме за лакътя и ме повежда нанякъде ,но съм прекалено ужасена ,за да се отдръпна.
Чувство,което не съм изпитвала от години.
Коридорите се стесняват,настилката е каменна,въздухът-влажен.
-Тук държа избраните-тези,които ще получат лечение.Всичко още е на ескпериментално ниво,но съм сигурен ,че ме очаква успех.
Преглъщам тежко веднага щом зървам първата килия. Единствената пролука е малко правоъгълно прозорче с решетки,през което зървам тъмната коса на младо момиче.
Тя вдига умолителен поглед към мен,само за да видя,че половината й лице е изгорено.
-О,това е Тереза. Малък инцидент с киселина.-Ксавиер свива рамене ,сякаш не е нещо особено,сякаш зад решетките не стои една обезобразена тийнейджърка.
Гневът ми вече е добил физическо измерение и нищо не може да ме спре.
Обръщам се рязко ,хващам главата му и я удрям силно в каменната стена.
Тялото му се свлича безжизнено на земята ,а аз побягвам в отчаян опит да намеря приятелите си,докато мислено отправям молитва да ги открия преди да се пострадали.