The Crimson Heiress/Пурпурната наследница (Елия)

Целувки и нощни масажи

-Може ли да вляза?-сепвам се при звука на плътен мъжки глас.Даруел.
-Да.
Дори не си правя труда да си облека нещо. Просто оставам в бялата тениска,легнала сред меките завивки.
През отворения прозорец влиза хладен нощен въздух,хапещ нежно голата кожа.
Оставям книгата върху леглото и поглеждам госта си.
-Утре си тръгвам. Исках да те видя.-казва с тъжна усмивка.
-Защо си отиваш?
-Не принадлежа на едно място. Смятам да отида до Африка-Египет,Нигерия,Етиопия,РЮА... Ще е прекрасно.-отвръща ми с блясък в очите,блясъка на мечтанието.
-Ами ако те помоля да останеш? -питам ,прокарвайки ръка по неговата.
-Ти не молиш.-обвива пръсти около моите,оглежда фината ми длан.
-Именно.
-Тогава ще ти кажа да дойдеш с мен.
-Знаеш,че няма как. Сватбата,компанията,брат ми,Томас...Не мога да зарежа всичко.
-Знам. Ще се върна ,да знаеш.-оставя малка пътечка от целувки по вътрешността на предмишницата ми.
-Ще те чакам.
Прекарваме нощта заедно-говорим,мълчим,смеем се,дори плачем. Но с изгрева идва и раздялата ни.
•••••••••••••
-Тоалетът ти крещи забава.-изграчва Томас от болничното легло.
Имайки се предвид черния ми ансамбъл от прилепнала рокля без ръкави до коляното,комбинирана със сандали с редица връзки и шлифер,не мога да не се съглася с твърдението му.
-Не ми изглеждаш болен,Заядливко.-сипвам му се.
-Натъпкан съм с обезболяващи.През половината време съм надрусан.-кривата му усмивка къса сърцето ми.
-Как са всички?
-Държат се. Липсваш ни.
-А брат ми?
В този миг вратата се отваря и влиза Ейдриън.
-Като по поръчка.-коментирам ,кимвайки по посока на високия мъж.
-Елия,не очаквах ...
-Не се притеснявай,тъкмо си тръгвах.-навеждам се и целувам Томас по бузата.-Оправяй се,чакам те с нетърпение.
На излизане рамото ми се отърква в това на Ейдриън,погледът му е прикован в мен. Подсмихвам се.
Мъже.
••••••••••••
-Анди,толкова съжалявам.-заглушения глас на Доминик достига до ушите ми.
-Какво ще правя,Дом? Не искам да отглеждам дете сама! -повишава глас Андромаха.
-Няма да си сама. Ще ти помагам.
Надниквам през вратата.
Брат ми я прегръща,гали косата й.
-Ще оправя всичко,обещавам ти.-промълвява в косата й.
Отдръпва се леко,хванал лицето й в ръце сетне прави немислимото.
Целува я,а нейните ръце моментално се вплитат в косата му.
Разделят се смутени.
Правя няколко стъпки надолу по коридора,невярваща.
-Прибрааааах се!-изчуруликвам.
И двамата излизат от стаята.
-О,Ел,как е Томас?-пита Анди,още зачервена.
-Възстановява се.Доминик,ще дойдеш ли за минутка?
Сам знае,че не е молба или въпрос.
Щом затварям вратата зад гърба ни,думите започват да се изливат от мен:
-Не те ли е срам! Тя не е просто някоя играчка! Тя е приятелка! Познаваме я от години! Защо я целуна по дяволите ?! За да я накараш да потъне още по-дълбоко в симпатиите си към теб? Искаш да играеш на два фронта? Познай: не си шейх. Не можеш да имаш харем! Ще се ЖЕНИШ! -започнала съм да блъскам с юмруци по гърдите му,осъзнавайки го чак ,когато хваща ръцете ми в желязна хватка.
-Елия,спри. -прошепва.
-Ще кажа на Шарлот! Тя не заслужава това.
-Вече й казах. Не иска да говори с мен. Заключена е в стаята си цял ден.
-А,и ти реши да задоволиш глада си с Анди?
-Недей,моля те. Имам нужда от подкрепата ти,не от обиди. Осъзнавам какво правя и ще спра. Изпуснах се,не исках ,просто начина,по който ме гледаше...-гласът му е пресипнал,тъжен.
-Доминик,спри с игрите.-нямам повече сила да крещя,затова го притеглям в прегръдка,а той увисва на ръцете ми като мече.
-Сега се стегни и отиди при годеницата си. Говорете пак. Ако си сигурен,че тя е жената за теб,трябва да изгладиш нещата.-потупвам го по гърба.
Надявам се да се измъкне от собствената си каша.
•••••••••••••••
Сънувах поредния си кошмар и затова сега съм в градината на имението,глезените ми са потопени в басейна ,до мен стои отворена бутилка червено вино,от слушалките ми звучи алтернативен рок.
Някой нарушава спокойствието ми,като внимателно дръпва едната слушалка от ухото ми.
-Не можеш да заспиш?-ако бях хиляда години по-млада,този топъл мъжки тембър щеше да ме накара да настръхна,но сега просто го оставям да се плъзне незабележимо в хладния нощен въздух.
-Нещо такова.-отговарям му.
-Благодаря ти,че ходиш при брат ми.
-Няма за какво ,Ейдриън. Томас значи много за мен.
-Изглеждаш напрегната,Елия.
О,колко си прав.
-Затова е виното.
Засмива се тихичко,сетне става и се премества зад гърба ми.
-Какво правиш?-питам,озадачена.
Усещам как големите му ръце започват да ме масажират-първо раменете,сетне по-надолу. Не си позволява фриволности,което уважавам.
Едвам се сдържам да не издам окуражителен стон.
Много е добър.
След минути,прекарани в тишина,започвам да се унасям.
Сутрината се събуждам в леглото си,а на нощното ми шкафче има бележка.
Снощи заспа до басейна и те спасих от сигурна смърт,така че си ми длъжница. Може би някой път ще поговориш с мен?
Ейдриън
Дръзко.
Харесва ми.