The Crimson Heiress/Пурпурната наследница (Елия)

Нов живот под звука на сватбения марш

Денят на сватбата е тук.Толкова съм нервна. През целия си хилядолетен живот никога не съм се женила. Несъзнателно прокарвам ръка върху корема си. Знам,че бебето най-вероятно е колкото връхче на топлийка,но така се успокоявам. Анди слага воала на главата ми и го закрепя за красивата тиара,която бе изработена по подобие на короната на майка ми. Лицето на кралица Валирия изскача в ума ми.
Помня те,мамо. Обичам те.
Как ми се иска да е тук и да погледне внуците си. Да види колко сме пораснали с Доминик. Преглъщам с мъка и се поглеждам в огледалото.
Мек и нежен образ ме гледа от другата страна. Косата ми е събрана в кок,единични къдрици галят раменете ми. Гримът ми е нежен,семпъл, естествена руменина се е настанила върху бузите ми.
Само Андромаха е с мен в стаята.
-Прекрасна си.-казва тя с въздишка.
-Благодаря,Анди.
Тя слага ръка в моята.
-Не се притеснявай,Ел. Един чудесен мъж те чака на олтара.
Усмихвам се. Пеперудите запърхват неукротимо в стомаха ми.
Брат ми отваря вратата на малката стая в църквата,където предстои церемонията.
-Готова ли си ,сестричке?
Поради липсата на родители,той ще ме съпроводи до олтара.
Кимвам. По-готова няма да стана. Избутвам всички мисли за мама,татко и мигове от изминали времена. Чувам познатата мелодия на сватбения марш и усещам ръката на Дом,подпъхната под моята,даваща ми нужната сигурност.
Когато излизаме,всички гости в препълнения храм се изправят. Постланата с розови листенца пътека дели мен и Ейдриън с около 15 метра. Подемаме мъчително бавно темпо. Изпитвам неописуемо желание да избягам последният пет метра,но стоически се сдържам. Заставам пред Ейдриън. Чак сега забелязвам,че в противовес на огромната му усмивка, в очите му личат сълзи.
-Толкова си красива.-прошепва едвам.
Свещеникът не ми дава шанс да отговоря,защото церемонията започва.
Слушам с половин ухо, през цялото време съм съсредоточила поглед върху бъдещия си съпруг. Топлината на ръцете му в моите ме кара да потръпна.
Не съм подготвяла реч. С Ейдриън решихме,че е ненужно да се престараваме. И двамата знаем,че се обичаме.
-Вие,Елия Улсия Арталийска,приемате ли Ейдриън Уилям Стийл за Ваш законен съпруг?
-Да.-казвам тихо,но сигурно.
-А Вие,Ейдриън..
-Приемем я. Какво да правя!
Всички избухват в смях,включително свещеника, а аз онемявам.
Сръчквам го леко,а той ми се усмихва.
-Тогава можете да целунете булката.
Той повдига булото ми и най-после заставаме очи в очи.
-Хей,Елия.-прошепва.
-Да.
-Обичам те.
Усмихвам се на свой ред,а той улавя устните ми в целувка. Цялата църква избухва в аполидисменти.
Церемонията продължава извън пределите на църквата.
Танцуваме един с друг. Сетне танцувам с брат си,с Томас, а Ейдриън с Анди,с малката Клио.
Планирали сме да тръгнем преди самия край на тържеството и да започнем краткия си меден месец.
Сменям бялата рокля с удобен син костюм,а Доминик натоварва багажа ми в багажника на кабриолета,който той и Анди ми подариха за сватбата.
Ейдриън ,поправка- съпругът ми,стои на шофьорското място,облечен в мека бяла ленена блуза и дънки.
Залязващото слънце лежи ниско в небето. Но за нас деня въобще не е свършил.
Кабриолетът се събужда с рев,а тълпата ни изпраща с аплодисменти.
Не след дълго сме само двамата.
Той пуска едната си ръка от волана и хваща моята.
-Накъде отиваме?-питам,а топлия нощен въздух свисти над главата ми.
-Където кажеш,Ел.-той ме поглежда за миг,стоманените му очи са изпълнени с нежност.
Подминаваме знак за мотел след няколко километра.
-Май знам къде ще спим тази нощ.-коментирам с усмивка.
-О,ако мислиш,че ще спиш,Елия,жестоко се лъжеш.-той отвръща с палава нотка,а аз се засмивам,докато паркираме пред незнайния мотел. Осъзнавам,че съм истински щастлива. След векове. Най-после. Сякаш нищо не ми липсва. Сякаш целия живот е пред мен.