Последен път

What happen to me

На сутринта се събудих отпочинала. Погледнах към часовника. Божее бях проспала повече от полувината ден. Изправих се лениво от леглото и се насочих към кухнята , за да си направя нещо за ядене. Отворих хладилника , но вътре имаше само едно мляко, полуизпито кенче от бира и две яйца. 
-Пффф... време е да ида да напазарувам някой неща.-измъмрих си тихо аз. Взех яйцата от рафта. Направих си омлет и седнах да хапна набързо. Пуснах телевизора и попаднах на повторение на Show me the money 4.  Загледах се и не усетих кога съм опразнила чинията си.Измих я и поставих на сухишника. Набързо си сложих един сив клин и бяла тениска. Леко се гримирах и взех ключовете за колата си. Щях да отида до кварталния супермаркет. След кратък път паркирах пред HannamDandys. Взех си една количка и започнах да разглеждам. Не си бях направила списък пък и не смятах да купувам много неща все пак след близо седмица щях да се местя. Вълнувах се и то доста. Нямах си никаква идвя какво ще правя до тогава. Мислех да се видя отново с Jackson.  И да говоря с Мия да ми помогне да си намеря читава работа.
Вече бях взела всичко нужно и отивах към касите. Чуха се викиве :
-Jinan искам да ти подаря нещооо.-обърнах се в посока гласа и вседващия момент се намерих на земята.
-Добреее...-казах аз и тръгнах да се изправям.
-Опс...не исках, просто се бях затичал и не те видях.
-Няма проблем вече съм свикнала да се блъскат в мен...-той протегна ръката си , за да ми помогне да стана .-Ехаа не се познваме толкова добре.-засмях се аз , когато видях кутийката с презервати ви в ръката му.
-Какво?!-изненада се той и погледна към другата  си ръка.-Аа такова .... Аз не... Първо бих те извел на среща и после.-засмя се той , а аз през това време се изправих. -Просто се шегувах.-прокашля се той.
-Ясно ясно .- усмихнах се опитвайки да разчупя създадената неловка ситуация.
-Аз съм Junhoe приятно ми е.-представи се той.
-Аз съм Angel. Иии трябва да тръгвам към касите.
-Аз и без това се  бях запътил натам.
-Добре. А само от любопитсво защо са ти презервативите и то толкова голям пакет ?-попитах аз като едвам не се изчервих.
-Ами да се ебавам с един приятел.-засмя се той.
-Jinhwan?-попитах аз.
-Да, но ти как?-изненада се той.
-Среща ли сме се два-три пъти.
-Аха разбирам. Ела тъкмо ще се видите отново.-предложи той.
-Ами...-преди да довърша той хвана количката ми и я забута нанякъде. -Какво? Почакай!-извиках след него , но все пак го последвах, имах ли друг избор.След няколко резки завоя между шандовете видях група хилещи се като дебили момчета. Това явно беше групата Ikon в пълната си прелест.
-Хей June от коя баба открадна количката-провикна се B.I
- От тази-отвърна Junhoe и ме посочи. B.I спря да се смее веднага.
-А ти си?-попита той смутено.
-Тя е момичето , което Jinan познава.-изсмя се той.
-Хаха много забавно. Задравей Angel.-поздрави ме Jinhwan и погледна нацупено приятеля си.
-Хей-поздравих и аз-Junhoe сега ще ми дадеш ли количката ,за да си ходя?
-Ами...ако не искам-започна да се хили той.
-Няма не искам. Дай ми я!Попитах от учтивост.-уведомих го аз. Той отново се засмя и се мръдна , за да мога да си я взема обратно.-Благодаря.-усмихнах му се насреща.
-Сега ще си ходиш ли ?-попита Jinhwan.
-Ами да. Няма какво да правя повече тук.-отвърнах.
-Мхм. Добре до скоро.- усмихна ми се той и помаха.
-Чао чао момчета.-казах им аз,но само някои от тях ми отвърнаха.
Като видях колко са пълни касите ми стана лошо. След 10 минутно чакане на касите излизах от магазина. Прибрах плика с покупките и седнах на шофьорското място. Краткият път наобратно този път не ми се стори толкова кратък. Докато чаках на един светофар телефона ми звънна , но не можах да вдигна. Щях да върна обаждането като стигна вкъщи.
Вече бях пред вратата на апартамента си и търсех ключа, за да вляза. Когато го намерих побързах да отключа и да оставя покупките на плота. Оставих ги и телефона ми звъна отново. Обърнах се рязко и съборих повечето неща на земята. Издадох стон на недоволсво и вдигнах, беше Jackson.
-Ало Angel?
-Мхм , кажи.-казах това и клекнах на земята , за да събирам изпопадалите неща.
-Удобно ли е да говорим сега или да звъна по-късно?-попита той.
-Не не просто събитам нещата , които преди малко съборих .По-важен си ми от това.- след казаното избухнах в смях. В ръцете ми попадна кутийка с презервативи, имено тази която Junhoe носеше. Явно си я беше забравил в количката ми.
-Амм...-обаду се Jackson , едва когато смехът ми понамаля.
-О боже ! Не се смея на това което казах. Не ме разбра!- започнах да се ибеснявам аз.
-Добрее...Да се върнам на това защо ти се обадих. Исках да те питам ходи ли ти се на екскурзия?
-Да много. Защо?-попитах аз.
-Супер значи идваш с нас!-възкликна той.
-Какво?Не! Не мога.-отвърнах аз.
-Защо?-изненада се той.
-Ммм...нямам възможност сега-мда нямах излишни пари за харчене.
-Как така?-попита той.
-Нямам пари...-не исках да му го казвам , но и не искаш да го лъжа с някакво тъпо извинение.
-Ааа това ли било?-засня се той-Аз ще ти я платя. И без това го бях решил още преди да те поканя.
-Не, не мога да приема.-не можех да повярвам какво искаше да направи за мен.
-Няма не. Няма не мога. Идваш и точка. Утре да си оправиш багажа , други ден тръгваме. Ще те взема един час преди полета. Чао-изтреля той и затвори. Остави ме без думи. Къде отивахме ? Кои хора щяхме да сме?

Извинявам се за грешките и повторенията надявам се главата да ви е харесала. Макар че пак не беше от най-интересните. Но ще трябва да изчакате до екскурзията , за да видите какво сме ви подготвили :33