Край

204 31 8
                                    

ВАЖНО! МНОГО ВАЖНО , АКО ОЩЕ НЕ СЕ ПРОЧЕЛИ КРАЯ МИ. СПРЕТЕ ВЕДНАГА. ПРЕДИ ТАЗИ ГЛАВА ИМА ОЩЕ ЕДНА КОЯТО ПО НЯКАКВА СТРАНА ПРИЧИНА СЕДИ ПОД ТАЗИ И ВСИЧКО СЕ ОБЪРКВА. ЗАТОВА ВИ МОЛЯ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ПЪРВО Решението-взето И ПОСЛЕ КРАЙ! БЛАГОДАРЯ ВИ МНОГО❤️❤️❤️




-Аз седях там чакайки го да дойде. Ами ако не дойдеше, ами ако всичко това беше просто сън, фантазия или поредната илюзия за бъдещето ми?
-Добре, добре-засмя се той.-Малко прекали.
-Пак ли ще водим този спор?-попитах аз.-Стой ти на най-важния ден в живота ти и чакай някой 30 минути да видим ти как ще се чувстваш-нацупих се аз.
-Разбрах, извинявай. Хайде сега продължи , че им стана интересно.-подкани ме той.
-И така седях си облечена в роклята и чаках момчето да се появи. И след толкова много притеснения и нерви той се появи. Изтупан от главата до петите.-казах аз и го помилвах.
-Нека аз продължа на там.-след като кимнах в знак на съгласие той започна-Не помня много от станалото между виковете и и тичането ми между наредените столове, но помня едно. Помня как седях там , пред всички и чаках. Да вече аз я чаках. Чаках да се появи изпод белите воали , с които беше украсена цялата зала. И ето две момчета надигнаха висящия плат и тя се показа от там като принцеса. Като моята принцеса. Стъпваше бавно и внимателно. Когато я видях там осъзнах нещо. Нямаше друго място , на което да исках да се намирам в онзи миг. Исках да съм там повече от всичко. А това че докато тя идваше към мен бе водена не от кои да е а от най-добрия ми приятел правеше момента още по-хубав.-усмихна ми се той насреща и аз пак се изчервих.
-Вижте деца. Гледайте и се учете как да лъжете по най-изкусния възможен начин.-отвърнах на двете ми деца Dal и Byeol, които слушаха и гледаха с интерес към мен и баща си.
-Божеее!-засмя се той и ме захапа за ръката.-Не ми ли вярваш?-попита той с кучешка муцунка.
-Мхм. Деца нека ви представя закъснелия за собствената си сватба Kim Nam-Joon. И вие имате огромната чест той да ви бъде баща.-съобщих тържествено аз.
-Честа е изцяло моя.-засмя се той и взе двете дечица в скута си. Dal вече беше станала на 4 ,а Byeol беше на път да направи 3. Бяха най-скъпото нещо в живота ни.
-А-а-а тате...на-на-нали твоя най-добър приятел е бил чичо Jackson?-попита сладко сладко Dal.
-Мда и още е.-заяви гордо Joony. А само какви неща сме преживявали с него и майка вии.-започна да се смее той.
-Смей се ти, на времето не ти беше много забавно-подразних го аз.
-А какфо е ставло с вас?-попита отново малкото ни момиченце (Dal).
-Като пораснеш може и да ти разкажем.-засмях се аз и погалих меката и бузка.
-Ехоо!-чу се дълбок мъжки глас и хлопването на входната врата.-Тук съм да гледам малките дяволчета-засмя се той-Така де ангелчета.
-Чичооо Jacksoooon!-извика Dal и скочи от скута на баща си.
-Точно навреме. Вече си мислех че ще изпуснем резервацията.-каза Joony и се изправи като взе Byeol в ръце.-Хайде Angel да излизаме вече че това сако ме побърква.
-Казах ти да не го слагаш, но ти послуша ли ме? Не.-натякнах му аз.
-Исках да съм официален все пак имаме годишнина от сватбата. -засмя се той и ме придърпа в прегръдката си.
-Да...пет години не са малко време.-въздъхнах аз и се облегнах на гърдите му.
-Добре аз ще се качвам с децата на горния етаж.-каза Jackson и се измъкна тихомълком от хола.
Joony ме дари с една нежна целувка и ме пусна като ми направи знак да тръгваме. Кимнах и излезнах от хола сложих си токчетата и го изчаках пред входната врата. Когато и той беше готов ме хвана през кръста и излезнахме от къщата минахме през малката градинка , която бе осветена само от звездите на нощния небосвод и луната.Беше перфектната вечер да отпразнуваме годишнината си. Никога не съм си представяла , че ще се омъжа за него , както и че нещата с Jackson ще се развият по този начин. Но не съжалявам за нищо. Докато се усетя вече бяхме до колата ни и Joony ми беше отворил вратата , за да вляза.
-Няма нужда да се правиш на джентълмен.-засмях се аз и влезнах.
-Само за днес , недей да свикваш.-отвърна той и ме дари с една топла усмивка. След която заобиколи колата и седна на шофьорското място до мен. Запали двигателя и потеглихме. Той сам беше организирал цялата вечер. Беше намери ресторант, беше направил резервация, дори беше изнудил някакси Jackson да се отдели от новата си приятелка и да гледа децата. Бях се забляла в прозореца , когато усетих топлата му длан на бедрото ми. Извъртях глава към него, той отдели за секунда очи от пътя и ми прати един мил поглед. Загледах се в лицето му, в всяка една изваяна до съвършенство черта. Беше перфектен. О не излъгах. Далеч не бе перфектен , но си беше мой и си го обичам такъв. Обичам да забравя да нахрани кучето, обичам да забрави да закара децата на рожден ден или да купи нещо от магазина , обичам просто всичко , което прави. Неусетно стигнахме до ресторанта. Той слезна първи и побърза да ми отвори вратата.
-Ауу тази вечер май някой наистина се старае-засмях се аз.
-Мхмм.-отвърна RM. Подаде ми ръка и двамата влезнахме вътре. Обстановката беше толкова приятна и уютна. Една жена дойде до нас и ни попита дали имаме резервация.
-Да на името на Nam Joon-отвърна той.
-Един момент...-кратка пауза докато тя търсеше в тефтера-Съжалявам , но резервацията ви е отпаднала ще трябва да изчакате.-добави любезно тя.
-Моля?Как така? Шегувате ли се?-започна да се ядосва той.
-Не стига няма проблем да изчакаме.-опитах се да го успокоя аз. Joony въздъхна тежко и кимна. Отидохме да седнем на столовете встрани, на които по принцип се чакаше за маса.
-Не мога да повярвам как ни се провали вечерта.-измърмори той.
-Хей...недей така не е вярно. Най-важното , е че сме заедно. Двамата.-казах аз и хванах ръката му. Той веднага улови моята и вплете пръстите ни.
-Знаеш ли, когато заминавах , за да създадем BTS си мислех , че повече няма да те видя. Че това е последния път , в който те виждам , усещам и докосвам.-засмя се той.
-Аз знаех , че някога пак ще се срещнем, но си мислех , че ще си ме забравил.-отвърнах аз.
-Как смяташ че мога да те забравя. Та ти ми беше първата.-каза той и ме погледна с топлите си очи.
-Абе ти само заради това ли ме помниш бе.-подразних го аз.
-Не, не ! Боже не!-започна да се обеснява той , но една сервитьорка дойде и го прекъсна.
-Масата ви е готова.-съобщи ни тя и ни заведе до нея. Joony продължи да се прави на джентълмен и ми дръпна стола , за да седна. Пратих му една усмивка и седнах. След  малко дойде друга сервитьорка и ни донесе две менюта. Joony направи знак с ръка , че вече е готов с поръчката и жената кимна. Извади химикалката и тефтера си и записа казаното от него. Боже поръча и за мен. Сякаш прочел мислите ми, избра точно това което исках. Охх за толкова време се опознахме наистина много добре. Мисля че успяхме да разгадаем всяка една мистерия един за друг.
-Защо избра мен?-беше неочакваният му въпрос-Извинявай че те питам и то чак сега , но винаги съм се чудел.
-Писмото-отвърнах просто аз.
-Какво ?-попита изненадано той.
-Писмото....сутринта преди Kcon го видях. Изпадна от един кашон с наши неща, които пазех. Писмото , което ми беше оставил на леглото в деня когато замина.Писмото , в което ми обясняваше колко съжаляваш и как няма да ме забравиш и какво знача за теб и всичко.-отвърнах аз.
-Аз предпочитам да го помня като деня , в който изгубих девствеността си, а не като деня , в който си тръгнах.
-По-скоро , в който ми отне девствеността.-поправих го аз.
-Е и това също.-засмя се той.-Не мога да повярвам, че си пазила това писмо.
-Амиии ценно е за мен. Вътре беше всичко от което се нуждаех . Когато бях тъжна и ми липсваше просто го четях, плачех малко и ми минаваше.-отвърнах аз.
-Охх милата ми....-каза той и погали косата ми.-Повече няма да те оставям, никога.
-Надявам се! Стигаше ми да те изгубя един път. Един Последен Път.

 Един Последен Път

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

И Етоооо  последната глава на фика ми

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

И Етоооо последната глава на фика ми....Надявам се да сте го харесали и да продължавате да следите историите , които пиша. Сега ще започна една нова и се надявам да я погледнете.... (Стига първо да кача глава де 😂😂😂качвам я 2-3 мин след като кача тази) ❤️❤️Мерси за прекараното\изгубеното време , в което сте прекарали да четете този фик. Благодаря за всяко едно гледане,за всяко едно прочитане, за всяко едно харесване и за всеки един коментар ❤️❤️ Слушам цялостното ви мнение за фика ми !

Последен пътWhere stories live. Discover now