YEARNING: Agent's life

Chapter 9 - Хищнически преговори

***

Дивата Аманда Фобс спеше. Тихо и кротко. Можеше да я видиш в подобно състояние единствено по време на сън. Кристофър Блек умислено следеше бавните ѝ вдишвания. Грацията, с която долавяше всеки един детайл от съществото ѝ бе животинска. Подобна на тази, с която един хищник следи жертвата си преди да я нападне.

Поредното тиктакане на часовниковата стрелка. Адреналинът в тялото ѝ рязко скочи на макс. Веднага отвори очите си без следа от сън по тях и ги вряза в престъпната фигура срещу себе си.

- Ти! – изръмжа и понечи да се изправи, но не успя. – Направи голяма грешка!

Беше здраво окована за един метален стол в стая, предназначена за разпити като този. Белезниците издрънчаха и железният шум се разнесе из малкото помещение. Размърда ханша си върху твърдата повърхност и установи, че пистолетът не беше на торса ѝ.

"Кучият му син!"

- Съпротивата е излишна, Фобс. Трябва да знаеш това добре като таен агент. – Заигра се с нейният пистолет и след това го постави на малката масичка. Точно пред изпитателния ѝ поглед. – Каква е твоята специалност? Шпионажът?

- Убийството – рязко отсече.

- Личи си. В погледа ти има известна доза хладнокръвие, характерно само за един професионален убиец. Но също виждам и пожар. Голям буен пожар.

- Това ли е методът ви за опознаване, Блек? По този начин ще си натрупате само черни точки.

- Просто изказвам симпатии. Дързостта ти ме впечатлява – каза и плавно отмести погледа си право върху устните ѝ.

Фобс добре огледа всеки ъгъл от помещението. Нямаше нищо съществено, с което да спука сънната му артерия, например. Само маса, стол и стенен часовник, чиито тактове прошумяваха все по-силно в ушите ѝ с всяка изминала секунда. Слава богу, не за първи път бе попадала в подобна ситуация. Макар и едва надежден, все пак в главата си вече формираше план за нападение.

- Какво следва сега, Ваше Мафиотско Величество? Очевидно не искаш да си решим проблемите по старомодния начин. – Отново изтрака с белезниците и силно стисна ченето си. Не трябваше да се стига до тук! Този разпит не влизаше в сметките ѝ. Надяваше се, че ще го очисти още в ресторанта на триумфалната вечеря. – Пак ли ще водим преговори?