Chapter 26 - Един шепот в нощта

1.2K 70 12
                                    


***


Пръстите ѝ барабаняха бавно по грапавата повърхност. Отмерваше тактовете на часовниковата стрелка, която единствено звучеше в празното помещение. Опитваше да не позволява на спомените отново да нахлуят като побеснели вълци в главата ѝ. Добре познатият стол, върху който бе прикована този път, сега нямаше способността да размекне характера ѝ. Ако не за друго, то поне за едно нещо серумът беше свършил работа. Помагаше ѝ да потиска нежеланите емоции. Онези, които я правеха уязвима всеки път.

Черната желязна врата шумно издрънча щом някой я отвори от външната страна. Човекът, който влезе през нея я накара силно да стисне ченето си. Гневът отново започваше да припарва до главната ѝ нервна система, но въпреки това Фобс все още го потискаше добре.

- Рисковано е да си тук. Разкарай се докато не са надушили с какви неща се занимаваш в Америка! – наруга го веднага. Не очакваше точно той да дойде първи.

- Казах ти да не го правиш.

- А аз ти казах, че не си ми баща! Върви си, Йосиф. Владимир не трябва да разбира, че си тук.

Притеснените му ириси се врязаха право в нейните. Отношението ѝ не го накара да се почувства толкова зле, колкото факта, че тя – дъщеря му отново бе окована здраво от руските си събратя. Тази мисъл го побъркваше. Точно той я бе изкарал от този ужас преди години.

- Той вече знае – каза и тя присви мнително очите си. Нещо не беше както трябва. – Това е поредното ти безразсъдно действие, Фобс! – повиши тон и ѝ се скара набързо. – Защо го направи? Защо се върна?

- Цял живот бягам и се крия. Не искам да го правя повече. Предпочитам да съм заключена тук в тази дупка, отколкото да бягам от Блек и другите като него.

- Не ти вярвам! – рязко отсече, но тя не реагира. – Видях изследванията, които са ти направили. Серумът почти не е засегнал главния ти мозък. Инсценирала си всичко!

- Трябваше да измисля някакво основание да разкарам всички ви от пътя си. Серумът се оказа перфектната алтернатива.

- Затова ли се укри?! – Нервно размаха ръката си. Бе крайно озадачен от чутото. – Знаела, че ще задействат проекта.

YEARNING: Agent's lifeDonde viven las historias. Descúbrelo ahora