1 юли неделя

562 24 10
                                    

Това съм аз Лора, а това е моят дневник. Аз съм на 21 и живея в Буенос Айрес от..... ами от вчера. Напълно съм откачила, нямам приятели, а Wi-Fi ще има от утре. Е, ще изчакам докато го пуснат, но това само ще ме свърже със старите ми приятели, няма да ми намери нови.😐
И точно тогава, когато бях изпаднала дълбоки размисли над това на вратата се позвъни.

Отворих и видях момче, което изглеждаше много добре - слаб с мускули, сини очи и кафява коса. Точно бях потънала в прекрасните му очи, когато каза:
-Няма ли да вземеш кошницата, ще те разбера ако не обичаш сладка, мога да я сменя с кошница с плодове...
-Не, не няма проблем-прекъснах го аз- много ти благодаря! Наистина.
-Добре, след 15 минути започва карнавала, такаче ако искаш ела с мен, така или инъче ще ходя...
-Супер-прекъснах го отново-Имам предвид... да, аз никого не познавам тук такаче ще ми е много приятно!
-Ок. Но първо трябва да узная името ти, ако не е тайна-шеговито каза
-Лора, аз съм Лора. Ами ти?
- Аз съм Кристиян, но всички ми викат просто Крис.
-Ами приятно ми е.
-И на мен, но ако се увлечем още малко по официялности ще закъснеем.
-Добре, само отивам да кажа на нашите, че излизам.
-ОК. Не се бави.
Най-накрая тръгнахме.

Почти през целия път аз говорех, а той се смееше на историите ми.
Когато стигнахме навсякъде около нас имаше групи от хора скупчени около различни танцьори, фокусници, мажоретки, певци. Имаше много музика и веселие. По едно време Крис ме хвана за ръката дръпна ме към себе си и ми прошепна:
-Искаш ли да се изявим на караокето?
-Неее-изкрещях аз
-Защо? Ще е забавно!
-Не аз не мога да пея.
-На караоке си, не те моля да подгряваш Джъстин Бийбър.
-Офф, голям изнудвач си-казах
Докато се усетя вече бях на сцената. Изпяхме някаква песен, която не бях чувала преди, но въпреки това много я харесах.
След това си приказвахме и си взехме захарен памук.
-Вече е 7, трябва да се прибирам.-казах аз
-Добре, аз съм в същата посока-живея в къщата срещу вашата.
-Супер! Значи ще се виждаме често.
-Да.
По пътя на връщане, както беше честно, той приказваше, а аз се смеех на глупостите които говореше. Най-накрая стигнахме.
-Изкарах си страхотно-казах
-Аз също.
-Благодаря ти!
- За мен беше удоволствие!-каза Крис махна ми за чао и се прибра у тях
Аз бях много развълнувана-харесвах ли го, или исках само добър приятел? А какво ли изпитва той към мен, все пак го познавам само от няколко часа?

Моля коментирайте дали ви е харесало и искате ли да продължа историята. 💗Ловчик.
Чао от мен!

My Secrets Where stories live. Discover now