My Secrets

1 януари

Бях щастлива с Матео. Не, не сме заедно, просто приятели сме. Просто приятели, които са се целували, които са се виждали голи и живеят заедно, даже са спали заедно. Добре де, сложно е, просто след като се целунахме в деня когато трябваше да е сватбата ми, се почувствах добре, но му казах, че това просто не е редно и той го прие изненадващо добре. Празнувахме Коледа и Нова година заедно, естествено поканихме Сами и Али, а той покани негов приятел. Събудих се в 2 часа и първите мисли които ме озариха бяха, че от днес съм нов човек (нова година е все пак), първа страница от 365. Естествено имаше един проблем - носех детето на Крис. Седнах на леглото и се замислих дали Матео иска да сме нещо повече. Аз бях самотна, а и той е мил с мен и може би донякъде го харесвам. Добре де, много го харесвам, но не знам дали и Матео изпитва нещо. Станах и като се обърнах видях огромно червено петно на мястото на което седях. Не помня какво е станало след това, защото съм припаднала.

Г.Т.Матео

Беше нова година, щях да пробвам отново с Лора. Харесвам я и имам чувството, че и тя мен. Станах в 12 и за щастие тя не се беше събудила. Щях да й приготвя специална закуска - любимите й палачинки, но със формата на сърце и отгоре с червен сироп. Нямаше как да откаже на такав джентълмен като мен, колкото и да се прави на недостъпна. Приключих със закуската към 1:30, но кухнята изглеждаше все едно ураган е минал през нея, така че трябваше да почистя преди Лора да е станала. Към два часа приключих и се качих горе, за да я събудя, но точно като стигнах пред вратата й чух трополене. Отворих вратата и видях Лора на земята, на леглото и имаше много кръв и по нея също. Обадих се на 112 и се опитах да събудя Лора. Лекарите пристигнаха след 10 минути. Взеха я, а аз карах с моята кола след линейката. Веднага я закараха в някаква зала и изведнъж всички излязоха, а други двама лекаря влязоха. Щях да се побъркам, не можех да я изгубя сега. Звъннах на Сами и Али, трябваше да знаят. Пристигнаха след половин час и започваха да ме разпитват дали знам как е. Казах им, че засега можем само да чакаме. Седнахме на столовете и зачакахме. По едно време огладняхме и аз отидох да взема по парче пица за мен и за тях. Като се върнах в болницата там беше само Али.
-Къде е Сами? - попитах
-До тоалетната, дай пицата, че съм гладна!
След малко Сами се върна и също си поиска парчето. Наобядвахме се, а никой нищо не ни казваше за Лора. На столовете до нас се настаниха една не много възрастна жена и мъж, който явно беше съпругът й. Изглеждаха много притеснени. Покрай нас мина лекар и жената го попита:
-Как е синът ми?
-Майкъл, нали? - попита лекаря
-Да, моля Ви, кажете, че ще се оправи.
-Съжалявам, но синът Ви почина през нощта. Моите съболезнования. - каза лекаря и сложи ръка на рамото на жената, след това влезе в залата, в която беше Лора. Жената се разплака и прегърна мъжа си.
-Не биваше да му викам, аз съм виновна, само аз. Сега щеше да е с онази, но щеше да е жив! О, господи върни ми го! - през сълзи говореше жената
-Недей Миранда, не си виновна, не е трябвало да кара мотор докато е ядосан.
-Но аз го ядосах! Няма да си го простя!
-Хайде, да тръгваме.
Помислих си, че само след няколко часа можеше да съм на тяхно място. Не, не, тя нямаше да умре. Тогава доктора от преди малко излезе и се запъти към нас.
-Докторе, как е тя - попита Сами
-Ъм, ще трябва да я преместим в централната болница, тук нямаме нужното оборудване.
-Но тя добре ли е? - попитах
-Има опасност за живота й, друго не мога да кажа.
След малко я изкараха и много бързо я качиха в линейка и тя потегли.
-Крис, трябва да ти..... - започна Сами, но Матео я прекъсна
-Не, не сега. Отиваме в централната болница и тогава ще говорим. Идвате ли?
-Да. - отвърнаха момичетата

Когато пристигнаха пратиха Лора в спешното, а на Матео, Сами и Али казаха да чакат. Те стояха и чакаха, а Матео отброяваше минутите... една, две, три... най-накрая Сами разчупи тишината:
-Матео, има нещо, което трябва да знаеш.... аз, аз не знам как да го кажа, няма как, но.... но ще пробвам. Снощи аз... - Сами отново бе прекъсната, но този път от лекаря.
-Матео, нали? - започна той
-Да, кажете как е бебчето ми.
-Съжалявам господине, но тя не оцеля - в този момент сърцето на Матео сякаш спря - Нямаше как да спасим и двете и затова спасихме, жената.
-Какво? - объркано каза Матео
-Момичето, Лора, знаете, че е била бременна, нали? - Матео кимна - Щели сте да имате дъщеричка, но жена ви е погълнала нещо като слаба отрова, слаба за нея, но за бебето - смъртоносно. Лора е добре, чакаме да се събуди и ще можете да я видите. Приятен ден. - каза лекаря и си тръгна.
-Дали нарочно е изпила "отровата"... - на глас разсъждаваше Матео
-Не. - сигурно каза Сами - Аз... аз й я сипах... във виното, попринцип веществото е слабо, но със вино и алкохол....
-Защо? Защо искаш да отнемеш щастието ми? Моето и на Лора? - развика се Матео
-Детето дори не е твое, не осъзнаваш ли, че дори ти помогнах? Това дете е на Крис, едва ли искаш да го делиш с него?
-Как ми помогна, като съсипа мечтите на Лора ли, та ти уби дете! -Беше в петия месец, какво дете бълнуваш?
-Детето на Лора! Разкарай се, едва ли Лора ще иска да те вижда! - продължаваше да вика Матео
Една сестра мина и каза:
-Намалете тона малко, не сте на пазара! Лора се събуди, но само един от вас може да влезе при нея и без да й се крещи. Има 10 минути до края на времето за посещения, такаче се разберете по-набързо кой ще влезе. Без изобщо да попита момичетата Матео влезе в стаята на Лора.
-Ехо, слънце. - каза той
-Ела да ме гушнеш. - каза Лора и се обърна към Матео
Той отиде до нея и я целуна, тя му отвърна и след като се отделха тя му прошепна:
-Времето, в което се преструвах, че не те обичам беше пълна грешка.
-И аз мисля така. - съгласи се той и я целуна отново.

Е, хора, завървах се с продължението и вече е време да вкараме график - ще качвам една глава в събота и една в неделя! Ако все още се интересувате от книгата, натиснете звездичката и коменнирайте!
Приемам и поздравления, защото днес имам рожден ден!
Христос воскресе!
Ловчик.💗
Чао от мен!