My Secrets

8 юли

Изминалата седмица прекарах навън, не съм виждала Крис може би за добро. Запознах се с Алисън, красиво русо момиче и Самара, кестенява коса с кафяви очи-също много симпатична. Така мен ме наричат Лорчето, Алисън-Али и Самара е Сами. Изкарахме си много добре ходихме на кино, концерт и просто излизахме в парка да си бъбрим. Може би ще станем много добри приятелки.
                              9 юли
Днес Крис се появи на вратата ми в 9 сутринта. Добре, че бях вече станала, че ако ме види по пижама и с чорлава коса ще умра от срам.
-Закусвал ли си-попитах
-Не. Аз дойдох, за да видя как си.
-Добре съм, но влез не бива да стоиш на вратата.
-Добре, добре влизам. Какво има за закуска?
-Филии със сладко.
-От...
-Ти ми ги даде, би трябвало да знаеш.
-Ахааа значи рекламации ще ми правиш?
-Да ако ще има отрова в тях и ти ще ядеш!
-Добре, добре мърдай, че съм гладен.
Питах го къде е бил през изминалата седмица. Каза, че е бил у баба си.
В този момент на вратата се позвъни. Бяха Сами и Али. Естествено аз ги поканих да закусят с нас. Когато видя Крис, Али каза:
-Ооо, да не прекъсваме нещо?
-Алии-сръчка я Сами
-Няма проблем, само приятели сме-отсече Крис
Тези думи ме прободоха право в гърдите. Изках силно да изпищя и после да се разплача, но не можех, аз стоях там и трябваше да намажа още две филии за приятелките си.
Те обаче бързо си тръгнаха, защото имаха урок по пиано. Стана 11 часа и Крис каза, че е време да си тръгва. Изпратих го до вратата, а той ме ПРЕГЪРНА. Сети се, че си е забравил якето и влезна пак. Като се върна, пак застанахме на прага. Много исках да го целуна и сърцето ми биеше толкова силно, че щеше изскочи, да ми забие шамар и пак да си затупти на мястото.
В това време той се наклони към мен като да ме целуне, но аз се дръпнах, НЕ ЗНАМ ЗАЩО! Нали само за този момент си мечтаех!
-Добре, няма да те притискам. И аз не знам защо го направих.
-Чао-казах аз
Тогава той сякъш се натъжи, но все пак тръгна.
Аз също се натъжих, но вече нямаше как да поправя нещата. Тогава сякаш някой друг пое контрол над мен. Отворих вратата и изкрещях:
-Крис, чакай! Съжалявам!
-Какв....
Той не успя да довърши, защото аз му се хвърлих на врата и го целунах. Проблем обаче беше, че бяхме на СРЕДАТА на улицата и някакъв навъсен чичко ни бибитна и изкрещя:
-Ходете другаде да се мляскате, не на пътя ми!
-Пътя не е твой-отвърна Крис
-Извинете-казах аз и го дръпнах
Чичкото тръгна и в далечината се чу:
-Пфууу аман от такива лапета само такива неща им в главата!
-Аз ще тръгвам-изчерви се Крис
-Добре-отвърнах аз и го прегърнах.

На вечеря баща ми каза да си освободя следващата вечер, защото щял да кани шефа си, да преговаря за по-добра работа. Дори не знам защо трябва да присъствам, но само кимнах,защото не исках да го ядосвам.
                          10 юли
Днес не съм виждала Крис, но пък излезнах на обяд със Сами и Али. Много се чудех дали да им разкажа за вчера, но най-накрая изплюх камъчето.
-Вчера с Крис се целунахме-изръсих аз
-Да бе-извика се Али
-Ииииааааа даааааа-зацвили Сами
-Шшшшшшт-изшътках аз защото всички се бяха втренчили в нас-тихо не ви казах за да цвилите
-Добре де, добре-сопна се Али-просто се радваме за теб! ОК?
-Ок, но го правете по-тихо
-Мисля, че сега е точния момент да ви дам тези-жизнерадостно каза Сами и ни подаде гривни на които пишеше "ЛАС"
-Лас?-попита Али-какво трябва да е това
-Първите букви от имената ни "Л" от Лора, "А" от...
-Да, да схванахме-прекъсна я Али, понякога е много несъобразителна
-Добре момичета трябва да тръгвам, знаете защо
-Чао-казаха те в един глас

На вечеря баща ми беше много нервен. Аз го успокоих, че няма за какво да се тревожи и че е сигурно, че ще получи работата. Той ми благодари и ме целуна по челото.
На вратата се позвъни и тате каза, че ще е най-добре той да отвори.
-Здрасти-чу се мъжки глас, който ми беше познат от някъде
В стаята първо влезе баща ми а след него.... УЖАС! Онзи навъсен чичко, който ни се скара вчера. Надявам се да си мълчи. Така и стана баща ми получи работата и нито думичка за вчера... до този момент.
-Искам да поговорим за дъщеря ви.
-Ооо не, тя е малка и не може да работи.
-Да няма да говорим за работа.
  Но да правилно казахте малка е.
-Какво имате предвид?-попита баща ми.
-Имам предвид, че вчера я видях да се мляска с някъкав загубеняк, на средата на улицата, за малко да ги блъсна.
Ооо не цялата треперя, ами сега?
-Лорааа! Това вярно ли е?
-Да тате, вярно е, но ти не разбираш аз...
-Ти какво?
-Обичам го!
-Не е вярно! Малка си да обичаш, ти дори не знаеш какво е това!
-Но....
На вратата се позвъни.
-Аз ще отворя-каза ядосано баща ми
Аз стоях точно зад него. На врата стоеше Крис.
-Този е, този е онзи олигофрена от вчера!-развика се чичкото
-Така ли?-каза баща ми и зашлеви шамар на Крис.
-Крис, неее.......
Следва продължение....

Моля коментирайте, за да знам дали ви харесва!💗ловчик
Чао от мен!