My Secrets

20 ноември (втора част)

След като излязох седнах на една пейка в близкия парк и си мислех за всичките ни хубави моменти заедно с Крис. Мислех за деня в който си стегнах багажа и заминах с него в градче близо до Буенос Айрес, за апартаментчето и работата ни там, за деня в който се запознах с него и за първата ни целувка на средата на пътя. За месеца, в който беше в ареста и ми липсваше, когато не ми пукаше, че баща ми влиза в затвора, а се радвах за това, че Крис ще е с мен. Мислех за реакцията му като разбра, че съм бременна и предложението му за брак. Колко щастливи бяхме или поне аз бях... възможно ли е това всичко да е било една голяма постановка от негова страна? С него бях на върха на щастието и сега стремглаво падам надолу. Все пак имах план и той нямаше да се осъществи без да отида на сватбата си. По пътя звъннах на Али, каза ми, че всички вече били там. Отидох и тя ми сложи лек грим.
-Хайде Лора време е. - каза баща ми и ме хвана под ръка. По пътя към олтара той ме попита - Какво си намислила скъпа.
-Нещо незабравимо...-казах и се усмихнах лукаво
Стигнахме и Крис ме чакаше с неговата мазна усмивка. Не мога да повярвам до вчера го обичах, какво говоря, та аз преди два часа не мислех, че нещо ще се обърка и вярвах в любовта ни. Отчето заговори:
-Кристиян Дилорентис, приемаш ли тази жена да я обичаш и пазиш, да споделяш всичко с нея и добро и зло и да сте заедно през хубаво и лошо докато смъртта ви раздели?
-Да! - каза Крис. Леле ако ще ми забива нож в гърба, то е решил да го направи много жестоко.
-Ти Лора МакЛарен, приемаш ли този мъж, да го обичаш и обгрижваш, да си му вярна, да споделяш всичко с него и добро и зло, да сте заедно през хубаво и лошо докато смъртта ви раздели?
-Да... - и всички започнаха да ръкопляскат и когато аплодисментите утихнаха и точно преди отчето да заговори продължих - ама не! - всички ахнаха - да Крисчо, отивай си при Джеси, нали аз съм Лора-тъпора и не ти пускам? Хайде да те няма!
-Лора какво правиш? - попита ме Крис
-Последно сватба ще има ли? Ако да-нека е по-бързо, след половин час съм на погребение на близък човек - каза отчето
-Ти да мълчиш, оня ще е мъртав и утре! Хубаво, тръгвай си като искаш! - развиках се и отчето си хвана пътя
-Лора какви ги говориш... -направи се на очуден Крис, но бе прекъснат от мен
-Аз трябва да те питам това! Коя е Джеси и защо ще се жениш за мен при положение, че имаш нея... или по-скоро защо ти е тя, като ще се жениш за мен?
-Но тя е просто колежка. Тя води прогнозата за времето, аз съм водещ на новините - нормално е да се засичаме, колеги сме.
-Тогава защо името й в телефона ти е със сърчице, а моето даже не е цялото ми име, а само едно "Л"?
-Именно, твоето е само "Л", защото си единствена за мен и нямаш нужда от допълнение...
-Уоооу, това сега ли го измисли или през дългите вечери в които аз си мислих, че работиш, а ти всъщност си я чу#$л?!
-За какво говориш? Знаеш, че помолих да не ми дават вечерни смени, за да съм с теб, но няма как затова ги смалиха на минимум, разбери, че няма как изобщо да не водя вечерните новини и вината не е моя!
-Проблема не е в работата, а именно, че не си бил там, бил си при Джеси!
-Каква Джеси те гони?! Казах ти колежка, аз дори не мога да ти кажа какви са очите й!
-Естествено! Ти не ходиш у тях да й гледаш очите...
-Млъкни и си затвори очите!
-Ако ще ме целуваш - позакъснял си малко!
-Няма, просто ги затвори - каза Крис, но гледаше нагоре
Затворих ги и той заговори:
-Очите ти са кафеви, но в най-външния си край имат тънък черен пръстен, а около зеницата преливат към оранджево. - след като си приключи описанието ме целуна. Бързо го отблъснах и му се развиках.
-Как може? Нали каза, че няма да ме целуваш? Мислиш, че като ми кажеш как изглеждат очите ми, ще ми докажеш, че ме обичаш и ще ти простя? Няма да стане! Ходи наизустявай очите на Джеси!
-Но скъпа...
-Не съм ти скъпа! Не знаех, че си такъв голям актьор!
-Кажи ми, кога съм те излъгал, че не искаш да ми повярваш сега?
-Излъга ме когато каза, че си си намерил работа и даже почерпи, но всъщност си бил с баща си, беше и заподозрян в убийство. Не ми разказа за това, че баща ти е молил моя да се съберем! Това стига ли ти, или искаш още?
-Но мислех, че е минало...
-Добре, ок съм с това, че си мислил, че е минало, защото и аз мисля, че всичко между нас е минало. - казах, свалих булото си и тръгнах към изхода, минавайки покрай седалките на гостите. Докато вървях чувах познати гласове да ме освиркват, а други да ме подкрепят. За момент ми стана странно, че Кристиян не ме последва, но след това си помислих "по-добре е така, за да не му крещя повече". След като напуснах ресторанта се затичах към бившото ми вкъщи т.е. там където смятах, че ще живея до дълбоки старини, но явно съм грешала. Прибрах се и още от вратата ми беше ясно, че ще стягам багаж, обаче нямаше да е моят. Сложих някои неща на Крис и всичките ни снимки (все пак си запазих една) в един куфар. Сложих го пред вратата и върху него поставих бележка, на която пишеше "Разкарай се. Вече НЕ живееш тук."
Затворих вратата и се разплаках, но бързо си дадох сметка, че не бива да си хабя времето и нервите за идиоти. Съблякох роклята и си взех един дълъг душ. Точно се оправих и на врата се звънна, мислех, че е Крис, но всъщност беше Матео. Отворих му.
-Какво правиш тук?
-Дойдох да видя как си и да се сбогувам.
-Да се сбогуваш?
-Да... нямам къде да остана и затова се връщам в Буенос Айрес.
-Добре, влез тогава.
Матео влезе и седнахме на дивана в хола. Мълчахме около 5 минути и най-накрая продумах:
-Има къде да останеш!
-Моля? Къде?
-Тук! Аз ще си живея сама, такаче няма да имам проблем и ти да си тук.
-Не, не искам да създавам проблеми...
-Няма да си проблем! Решено е-оставаш тук!
-Добре, благодаря ти! - каза той и ме прегърна - отивам да си взема багажа и се връщам.
-Добре. Искаш ли да направя спагети за вечеря?
-Да! Обожавам спагети!
-Супер. А само да те питам имаше ли куфар пред вратата?
-Нее? Защо да има?
-Не ми се говори за това сега.
-Ок. Връщам се след малко. Чао.
-Чао.
Матео се върна след половин час и спагетите бяха почти готови. Когато ги приготвих седнахме да вечеряме в кухнята.
-Искаш ли да гледаме филм? - разчупи тишината той
-Да. Някакви идеи?
-Нека да е комедия. - предложи
-Добре ти избери филма, а аз ей сега ще дойда.
-Ок.
Точно се настанихме и токът спря.
-Имаш ли свещи? - попита
-Да. Ето ги - казах и му ги подадох свещите и запалка. Той ги запали и седна много близо до мен.
-Романтично е, нали? - попита и ме погледна. Устните ни бяха толкова близо и в следващия момент бяха слети в сладка целувка.

Хей хора, ето я последната глава за годината и за сезона! Продължението ще е в тази книга, няма да правя друга и ще пусна следващата глава към април 2017г.

Имам страшно много идеи на чернови, но нямам време да ги реализирам. Дълго мислих и реших да замразя профила си за тези 4 месеца, в които ще донапиша тази книга и ще качвам по график, ще реализирам друга книга и ако сте забелязали махнах "Как станах аутсайдер", защото не се получи както очаквах и така. Ако имате някакви въпроси-задайте ми ги на лично. Обичам виии!
Ловчик.💗
Чао от мен!