20 октомври

157 9 2
                                    

-Матео ти е брат, полубрат.
-Как така полубрат-извика Крис
-Замесих се не с когото трябваше. Теб още те нямаше, познавах баща ти и се опитвахме да забременея, но нещата все не се получаваха. Тогава срещнах Майкъл.
-Но ти си имала татко-каза Крис доста ядосано
-Да, но той беше различен. Правеше ми комплименти и подаръци, а не като баща ти - на въпроса 'хубава ли съм с тази рокля?' да отговаря 'става' и да си мисли, че това, че ми е оставил последното парче от пицата е "голям подарък".
-Но той те е обичал! Това не се доказва с "големи подаръци", а с малки жестове!
-Е, все пак....
-Все пак какво? На Лора не й пречи, че не й правя подаръци и комплименти! Нали така-каза той и погледна към мен
-Ами, все пак...
-Все пак! Все пак ще ми викат! Днес май речниците ви са заврени отзад-развика се Крис. Взе си телефона и излезе.
-Май ще е по-добре като се върне да ме няма-каза Мелани и се качи горе.
-Семейството ви се разпада-каза майка ми, за която бях забравила, че е в стаята
-Много се радваш за това нали така?
-Какво имаш предвид?
-Че с татко само за това си мечтаете - да се разделя с Крис нали?
-Не, мила. Не откъде ти хрумна.
-Гъдах по звездите-казах аз, качих се горе, заключих се в спалнята и се разплаках.
Както си стоях на пода и се самосъжалявах, чух тропортене. Отключих, отворих, излязох и какво да видя. Мелани си беше стегнала куфара и си тръгваше.
-Недей-казах аз и тръгнах към нея
-Защо? Виж, не искам пак да се карам с Крис, такаче...
-Такаче, ще останеш! Ясно? А и не можеш да ме оставиш тук, сама с майка ми. Не можеш, аз ще полудея!
-Ооо, така ли? Тогава аз си тръгвам-каза майка ми
-Нее, мамо, не исках да прозвучи така...
-Аз няма да напускам града, оказа се, че имам стара приятелка тук. Ще остана при нея-обясни ми тя
-Добре.
-Чао-каза и затвори вратата
-Сега, аз имам малко работа навън. Такаче ти ще трябва да останеш сама тук.
'Супер' мислех си аз. Тук са, за да не съм сама, но явно те не мислят така. Казах й, че ще се видя с приятелките си Мелани веднага тръгна. Звъннах на Али и Сами и те до половин час бяха вкъщи.
-Е, какво става-попита Сами
-Нищо, просто бях сама. Ноо има и нещо голямо... много голямо-всях потайност аз
-Какво е-попитаха в един глас.
-Бременна съм.
-Какво? И аз-извика Али
-Какво ни каза?
-Не е сигурно... Какви ги говоря, в 5 месец съм.
-И до сега не си ми казала-каза Сами малко ядосяно-и какво сега и аз едно бебе да си направя, че да сме квит.
-Нее-извиках аз
-В никакав случай-извика Али
-Защо-изумена от реякцията ни попита Сами
-Защото-започна Али- първо: кой ще ни помага ако имаш и ти бебе.
Второ: ти за себе си не можеш да се грижиш за себе си, камоли за бебе.
-Прави сте още не ми се ражда.
Всички се разсмяхме, после те попитаха къде е Крис. Обясних им за Матео и за случките през нощта.
-Дали Матео си има гадже-попита Сами
-Няма да ходиш с брата на Крис-възразих аз
-Полубрата-поправи ме Али
-Защо? Аз ще бъда леля на твоите деца, а ти на моите.
-Не, абсурт-развиках се
-Защо? Да не си му хвърлила око-попита Али и ме сръчка с лакът
-Не, но не мисля, че ще е добре за приятелството ни.
-Добре хубаво, само ми кажи и той ли е със сини очи, като Крис-попита Сами
-Не, с кафеви е.
-Ами, добре. Аз и без това не харесвам кафеви очи.
-Но ти си с кафеви очи-подчерта Али
-Именно-каза Сами с усмивка и всички се разсмяхме.
Стана време за обяд и аз предложих да останат да обядват вкъщи. Те се съгласиха. Аз извадих спагетите, които Мелани беше напрявила преди с Крис да станем. Наядохме се.
-Как ще се казва бебето ти-попита Али
-Роузи или Тоби. Ами твоето?
-За моето вече се знае, че ще е момиче, такаче Кейт.
-Кейт, харесва ми.
-И на мен Роузи ми харесва и то много-каза Али
-Хайде време е да тръгваме Али-пришпори ни Сами
-За къде бързаш-попита я Алисън
-Стига сме й досаждали.
-Не ми досаждате, може да останете до когато си поискате-отвърнах
-Офф, добре ще ви кажа. Днес съм на среща с един Мейсън-каза Сами и седна.
-Но това е супер-казах аз и я прегърнах.
-Да така е. Но ти защо си тъжна-попита я Али
-Защото не искам да ходя, ще се изложа и той няма да ме хареса.
-Но той трябва да хареса теб, истинската теб-успокои я Али.
-Добре, но аз не мога да се гримирам хубаво, а и виж дрехите ми-измрънка Сами-няма да ходя
-Ще отидеш-казах аз и станах-Али е прекрасна гримьорка, а аз мога да избера кой дрехи ще ти отиват
-Да това е чудесна идея-подкрепи ме Али
-В колко ти е срещата-попитах
-В три-отговори Сами
-Имаме само 2часа, но ще се справим-каза Али и всички се разсмяхме.
Качихме се горе дадох гримовете си на Сами и Али и започнах да се ровя из гардероба си.
-Какви цветове ще са дрехите? Горе-долу ми кажи, за да знам какъв да й е грима.
-Тази рокля ще е-казах аз и им показах една бледорозова рокля.
-Ехаа-това беше реакцията и на двете.
-Нали е страхотна-попитах аз
-Наистина е. Даже вече знам кой грим ще й отива.
-Добре, аз ще и намеря подходящи аксесоари-казах аз и изсипах всичките си бижута на леглото.
Най-накрая избрах дълги обеци, и гривна (комплект са) в същия нюанс розово като роклята.
-Готова е-изръкопляскя Али, завъртя стола и Сами се обърна към мен.
-Изглеждаш прекрасно, но косата ти-казах аз
-Аз не мога да правя прически-каза Али
-И аз не мога-каза Сами и двете погледнаха към мен с надежда.
-И аз не съм професионалист, но ще закърпя положението-казах аз и извадих една маша.
Накъдрих я и й казах да си облече роклята, да си сложи обеците и гривните и й подадох едни бели сандали. Върна се след малко и не мога да отрека, че изглеждаше уникално.
-Прекрасна си-каза Али
-Наистина си ослепителна-направих и комплимент и аз
-Благодаря ви! Но аз нямаше да изглеждам така без вас момичета-каза Сами и ни прегърна.
-Трябва да тръгваш 2:45 е-подкани я Али
-Добре, добре тръгвам-каза Сами и си сложи синята чанта
-Абсурт-извика Али и махна чантата от рамото й
-Ще си с това-казах аз и й подадох едно светло розово пронмоне.
Тя го взе и си прехвърли парите, телефона и ключовете в него прегърна ни и тръгна.
С Али седнахме в кухнята и започнахме да си представяме как изглегда Мейсън когато в стаята връхлетя някакво момче което малко приличаше на Крис. Имаше същата форма на лицето и същия нос, но беше с кафеви очи. Хвана Али за ръката и й каза:
-Лора, трябва да ти кажа истината.
Тя го изгледа странно. В този момент в стаята връхлетя и Крис.
-Какво правиш с Алисън? И изобщо какво правиш в дома ми-развика му се Крис
-Какво става тук? И кой е този-попитах аз, предполагах че това може да е Матео, но исках да съм сигурна.
-Дойдох да ти кажа истината-каза той и застана пред мен.
-Само да си посмял Матео-извика Крис
-Лора, истината е, че....

Хи, хи, хии... Стана интересно!
Моля коментирайте и харесайте!
💗Ловчик.
Чао от мен!

My Secrets Where stories live. Discover now