Събудих се рано.Все пак днес е първия ми ден в новата гимназия.Станах и отидох до банята взех си един 10-минутен душ и реших да се пооправя малко.
Измих си лицето,сложих лек фондютен,малко гланц за устни и се запътих към гардероба си.Честно за дрехите хич не се притеснявах, защото в гимназията ни бяха наложили униформи.Аз не одобрях униформите....да бе да, ходиш на училище с едно и също облекло.
Моята униформа беше от няколко части:Една карирана поличка, бяла риза,черен суичър с логото на гимназията, вратовръзка.), тя също беше карирана като поличката и сако. То беше червен на цвят.
След като бях готова слязох да закуса.
Мама беше направила палачинки.
-Добро утро,мамо
-Добро да е Габи.Ново училище,нови приятели...
-Да,мамо
- От колко ви е тържеството.
-От 10 часа
-Миличка ще те помоля само да внимаваш с какви хора се събираш.
-Добре мамо ще внимавам.
Винаги се дразня когато ми каже така,забога да не съм на пет.
Към 9:50 тръгнах към новото училище.
10 мин.по късно:
Вече бях в двора на новото ми училище. Започнах да си търся класа .
Като видях,че няма да се справя с търсенето реших да попитам някой.Видях един учител и реших да го питам.
-Извинете,знаете ли къде се намира 8"д"клас?
-Ето ги там с ръководител Г-жа Петкова.
-Благодаря ви много.
По пътя се сблъсках с едно момче...то сигурно бе от горните класове..
-Гледай къде вървиш,бе кретен.
-Аз аз-засрамено той сведе глава и продължи напред.
Всъщност беше много сладък имаше красиви кафяви очи,косата му бе тъмно кестеняво или черно,не можах да определя точно, на ръст беше висок метър и седемдесет.
След случката аз се запътих към класа си. Всички бяха много мили,с някой веднага се сприятелих.Но момчето което се блъсна в мен не ми изкачаше от ума....от вътре копнеех да го опозная...кой е......
