Тържеството свърши.
Директора изрече клиширана реч, за която не си направих труда да чуя.Мислех постоянно за това момче, но бях прекъсната от Меги.Тя имаше дълга кестенява коса,очите и бяха сини и беше малко пълничка и ниска..Както казах тя ме отърси от мислите ми.
-Ъмм Габи,искаш ли да дойдеш с нас на кафе?
-С удоволстсвие-отвърнах аз.
Целия клас тръгнахме към близкото кафе.
15 мин по-късно
Седнахме в кафе "Лилавото".Да не повярвате видях момчето, което се блъсна в мен..той беше със своите приятели.По едно време ме забеляза и ми се усмихна и аз му се усмихнах също.
Сърцето ми казваше:
"Отиди Габи при него"
Обаче мозъкът ми казваше:
"Не ходи при него".
-Габи,Габи,Габи-Меги размахваше ръка пред мен.
-Ъъъъъ да
-За какво мислеше?
-Аааа за нищо.
Продължих да гледам момчето и по едно време погледите ни се срещнаха.
-Мамка му....извиках аз
-Какво има Габи?-попита ме Меги
-Ааа нищо.Аз,аз трябва да тръгвам утре ще се видим..Чао.
Взех си нещата и по най-бързия начин си тръгнах.Започнах още повече да мисля за него.
Гледната точка на Мартин:
Блъснах се в едно красиво момиче, което не ми излизаше от ума.Толкова е красива.Има невероятни кафяви очи,а косата и .... е прекрасно червено.
-Мартинееееее,земята вика Мартин!!!
Алекс размахваше ръка пред лицето ми.
-Тук съм Алекс,не е нужно да размахваш тази ръка!-казах ядосано аз.
-Пак си се замечтал на някъде.
-Нееееееее, просто се бях замислил за едно нещо.
-Кое е то?-позалюбопипста Алекс.
-Не е твоя работа.-казах ядосано и си тръгнах.
По пътя мислех само за нея..
Надявам се утре да я видя.Много искам да узная името и.
