Гледната точка на Мартин
Не мога да повярвам,че се видях с Габи за втори път.Хубавото е ,че и имам номера и мога по всяко време да и звънна.
Така хубаво се бях замислил докато слушах музика ,когато Жоро нахлу в стаята и ме изплаши гадно,че трепнах.
-Пааа
-Жоро,тъпак такъв!
-Хахаха нека да ти е!
-Ха много смешно,напиках се от смях!
Този път реших да не го удрям, защото предпочитам да се разбирам с думи и насилието не е решение.
Надявам се в училище да се видя с нея...много искам да я гушна силно и да не я пускам...
Оправих се набързо и тръгнах към училището, защото Алекс и Любима ме чакаха.
Гледната точка на Габи
Вчера си прекарах страхотно...не мога да повярвам в тази гимназия какви страхотни приятели намерих.Хубавото е ,че всички си разменихме телефонните номера.Оправих се набързо за училище, защото щях да закъснея....
-Габиииии-провикна се Евгений
-Даааа
-Хайде слизай да закусиш,че ще закъснееш.
-Идвам!
След като бях готова слязох да закуся.Евгений беше направил палачинки както мама ми правеше по рано. Надявам се днес да се видя с цялата банда.Всички са толкова мили,най-вече Любима.Тя е толкова умна и добра,просто незнам защо я ненавиждат...
Вече бях готова и телефона ми звънна. "Кой ли е толкова рано?"зачудих се но реших все пак да видя кой е и да вдигна.Беше Меги.Притеснено вдигнах телефона.
-Ало Меги!
-Ало Габи,ще кажеш ли на класната,че главата ме боли и днес няма да идвам на училище.
-Добре Меги,нямаш проблем.
Стана ми гадно, защото днес цял ден ще съм сама в училище . Преди да тръгна на училище отидох да гушна Евгений.
-До виждане Гена!
-Приятни часове Габи!
-Благодаря!
Към 7:20 тръгнах към училището с бърза скорост.
10 мин по късно
В 07:31 бях в класната стая и забелязах,че няма никой.
"Добре 7:31 защо никой няма?"
Докато мислех ми чатна,че днес съм от 09:00 заради специалния ни ден..Ние всяка седница имахме такъв.Е много съм умна сега два часа какво ще правя.Реших да вляза в фб за да видя нещо ново и реших да пиша на Мартин.
Чат:
Аз;Марточкааааааа
Мартин:Габкеееееее
Аз:Кп
Мартин:Тъпея в час ти
Аз:Тъпея сама в класната стая защото днес съм от 9:00.
Мартин:Защо си отишла толкова рано на училище?
Аз:Защото забравих,че днес сме от 9:00!
Мартин:Аха,на междучасието можем с Алекс и Любима да наминем!
Аз:Добре
Изключих мобилните си данни, извадих слушалките ,и започнах да слушам музика.
Пуснах си песента на Avril lavigne-My happy ending.
По едно време някой ме потупа по раното и така се стреснах ,че паднах от стола..Като се свестих забелязах,че са Мартин,Алекс и Любима.
-Хейй,не искахме да те изплашим.
-Хейй,няма проблем не съм видяла кога влизате..
Седнахме на задния чин и започнахме да си говорим.Тъй като днес нещо ми се снимаше..ги помолих за снимка.
-Може ли едно селфи?
-Може!
Направихме си милион снимки и забелязах,че класа ми започна да влиза ...
-Хайде ще те оставяме,приятни часове Габи!
-Благодаря и на вас.
-Благодаря!
Беше ми много тъпо без Меги.Класната ме попита къде е и отвърнах,че не се чуства добре. Днешната тема по рисуване беше "Любовта".Нарисувах една влюбена двойка и госпожата много беше изненадана от мен...
-Браво Габи!
-Благодаря ви госпожо!
На голямото междучасие отидох до закусвалнята с Любима,Алекс и Мартин и на връщане чух някакви кифли да обсъждат Любима.
-Виж я тази ...колко е тромава и с тези очила . Иеллл
Приближих се към тях и започнах лек разговор.
-Извинете вие познавате ли я лично?
-Не,но така се носят слухове.
-Е да но като не я познате лично ,не говорете така за нея.Всеки човек е различен и си има недостатъци.
Те засрамено ме изгледаха и си продължиха напред.
-Благодаря ти Габи!
-За нищо Любима!
Звънецът би и ние се запътихме към класните стаи.
