Гледната точка на Меги
Запознах се с едно много красиво момче.Очите му бяха сини(обожавах този цвят)косата му беше руса....аа и името му "Алекс"..само като си помисля за това име се разтапям..
-Мегиии
Габи размахваше ръка пред лицето ми..
-Да..Габи тук съм.
-За какво си мечтаеше?
-За нищо
-Мхм-повдигнах леко вежда
-Добре де ..за Алекс...изглежда много готин.
-Наистина изглежда готин но трябва да го опознаеш..не може от първия ден да говорих,че е як.
-Е да де ..но надали ще иска с мен да излезе..та виж ме аз съм пълничка...
-Меги....ако не е надувка ще те хареса такава каквато си..
-Сигурна ли си?
-Да...хайде ела да те гушна...
Винаги когато Габи ме гушкаше се чуствах добре..
-Ааа Габи!
-Да,Меги
-Алекс има ли фб?
-Да"Алекс георгиев"
-Добре мерси
-Хайде да влизаме в час..
Гледната точка на Габи:
Меги май от пръв поглед хлътна по тоя Алекс...честно Алекс ми изглежда свестно момче но не мога да говоря предварително преди да го опозная...
Имахме история...докато госпожата разказваше урока...аз си рисувах ....емотиконки от сорта на : 😄❤😍...а Меги пак се беше замислила на някъде.Бас давам за Алекс...
Но като се замисля ми дойде налудничева идея....
-Хей Меги,искаш ли на голямото междучасие да отидем с Алекс,Мартин и Любима до закусвалнята?
-Да,Габи чудесна идея...
"Ама понякога съм много досетлива"..
Извадих тихичко телефона ,сложих го на вибрация ,включих си мобилните данни и писах на Марти..
За мое щастие беше начения.
Чат:
Аз:Хей
Марти:Хей
Аз:Може ли услуга?
Марти:Разбира се!
Аз:Може ли на голямото междучасие аз ,ти,Меги,Любима и Алекс да отиден до закусвалнята?
Марти:Страхотна идея...защо не?Като бие звънеца ще се чакаме пред входа на даскалото.
Аз;Добре
Изключих мобилните данни докато госпожата не ме е спипала...и написах бележка на Меги..
"На голямото междучасие ще имаш шанс да опознаеш Алекс"
Меги прочете бележката и видях,че се зарадва.
20 мин по късно
Щом би звънеца с Меги...си извадихме учебниците за следващия час...и се запътихме към входа на даскалото.
Марти и останалите още ги нямаше....но след 2 мин дойдоха.
-Хейй,извинявай,че закъсняхме госпожата ни задържа.
-Няма проблем да вървим..
По пътя към закусвалнята си разменяхме шеги и честно доста се сближихме като приятели...
-Абе хора имам страхотна идея.
-Каква е тя?-попита ме Любима
-Хайде довечера да излезем на вън..
-Съгласни сме....
-Ще се опознаем още повече..-добави Меги
-Добре но към колко?
-17:00 пред училището става ли?
-Добре...значи среща тук
-Да ..хайде да влизаме в час ,че звънецът би....
-Приятен час
-Благодаря и на вас..
С Меги се запътихме към класната стая много развълнувани.
