Седях на едно дърво..близо до мойта къща.Изведнъж усетих присъствие зад мен.
-Хей
Чух познат глас.Беше Марти.
-Хей-поздравих го.
-Какво правиш тук?-попита ме
-ее виждаш!-казах отдръпнато.Той се приближи и ме гушна.
Проклетата шибана аларма прекъсна ми прекрасния сън.Натиснах някакво копче за да спре и се опитах отново да засънувам.Това не беше добра идея,имайки се предвид,че трябва да се оправям за училище,но честно не ми пукаше.
Засънувах отново.
Този път с Марти гледахме залеза и се целунахме.
Вече се събудих с усмивка на лицето.Забелязах леко осветената ми стая."Колко ли беше часът?"
"Страхотно 7:45".
По най-бързия начин си взех душ...оправих се и тръгнах към гимназията.
Ако поне малко побързах щях да стигна за втория час.
10 мин по късно.
Вече бях в гимназията.Тичах с бърза скорост към 3-тия етаж защото имах химия.
-Габиии-възкликна Меги
Обърнах се рязко но се бутнах в някого.Преди да кажа мойта реплика видях,че това е Мартин.
-Много съжалявам Габи,не исках да те бутна.-извини се по най-милия начин.
-Няма проблем,Марти аз не гледах къде вървя.-отвърнах срамежливо аз.
Меги ни гледаше и не знаеше какво да каже.
-Аз аз,трябва да тръгвам,че ще закъснея.Чао Марти!
-Добре,чао Габи!
Обърнах се и започнах да тичам към кабинета по химия.По пътя мислих за мойта издънка.
Гледната точка на Марти:
Щях да покана Габи на среща но тя бързо изхвърча напред.
-Братле,кое беше това момиче?-попита ме Алекс.
-Казва се Габи!-отвърнах .
-Много е красива.-възкликна Алекс.
-Долу лапите от нея Алекс,тя е за мен.-казах му закачливо.
-Ооо май някой е влюбен - пошегува се Любима.
-Не,не съм влюбен.-изрепчих.
-Напротив Марти,влюбените винаги отричат.-отвърна Алекс с лукава усмивка.
-Абе вие нямате ли си друга работа.-казах леко сериозно.
-Добре де, Марти, не се впрягай толкова.-пошегува се Любима.
Направих се ,че все едно не съм я чул и продължих към класната стая.Ще поканя Габи на среща не ме интересува какво ще ми струва това.
Гледната точка на Габи:
Блъснах се в Марти.Той ме хвана за да не падна но ми беше много неловко.Попринцип може да ви изглеждам твърдо момиче, но признавам чуствителна съм и много срамежлива.
Не усетих кога мина часът,защото почти не бях там.Мислех само за него...аз го познавах от един ден и вече се издъних пред него.Дали не ме взе за глупачка.Той надали ще иска да излезе с мен.Винаги се изцепвам и затова имам малко приятели.
-Габииии-размахваше ръка Меги пред лицето ми.
-Кажи Меги,-отвърнах и.
-Искаш ли този следобед да дойдеш у нас.Ще си напишем домашните..и после може да гледаме някой филм.
-Добре-навих се,а и тамън щях малко да се отърса от мислите ми за него.
Часовете се изнизаха много бързо.С Меги тръгнахме към близката спирка за да си хванем градския транспорт за Струмско...
По едно време забелязах до болка познато момче.Той беше приятел на Марти, защото на всяко междучасие бяха заедно.Докато чакахме с Меги автобуса той се приближи до мен.
-Здравей-поздрави ме любезно той.
-Ъъъ здравей.-отвърнах.
-Алекс,приятно ми е.
-Габриела и на мен.
-Май ми се стори,че днес се бутна в Марти?
-Да и ....стана без да искам, защото бързах.
-По-спокойно ....случва се.
"Малее тоя няма ли си друга работа"
Докато мислех автобуса ни дойде.
Гледната точка на Алекс:
Габи наистина изглеждаше страхотно момиче.Само не мога да си обесня защо е толкова отдръпната.Аз ли казах нещо лошо или просто си е такава.Ще се опитам да я опозная но май Марти си я харесва.Ще се опитам да разбера.
Гледна точка Габи:
15 мин по късно
Вече бях у Меги и започнахме да си пишем домашните.След два мъчителни часа бяхме готови.
Направихме си пуканки и си пуснахме една комедия"Отново на 17"обожавах този филм.
След като свърши филма аз помогнах на Меги да изчисти бъркотията която направихме и към 17:30 си тръгнах.
Докато чаках автобуса реших да вляза в Facebook.Видях,че имам една покана.'Алекс Георгиев'
'хъм'замислих се ,но после ми чатна,че това е онзи досадник.
Автобуса най-после дойде.Качих се и потеглих към нас.
