Внимание! Прологът не е от името на главната героиня!
Валеше. Сняг. Тъмнина. Скръб. Тогава разбрах, че е тук. Наблюдавах я. Наблюдавах я в продължение на няколко минути. А може и да са били часове. Наблюдавах я как върви. Как се оглежда. Как се крие. Как бяга. Просто стоях и я наблюдавах.
Тя никога не разбра, че бях там. Но аз винаги бях. И я наблюдавах.
Никога не разбра за часовете, които прекарвах в мислене. Никога не разбра как страдах, че не мога да бъда до нея. Да я утеша, да я обичам. Никога не разбра...няма и да разбере.
Прибра се. Прибра се след като приключи да рисува. Рисува свят, по-добър за всички. По-добър за нея. По-добър за мен. Прибра се в картината, рисунката, скицата. Отиде в нейния свят. Там тя беше истинската царица. Не тук. Исках да я последвам, но знаех, че всеки момент ще се върне и ще бъде пак онази, за която всички я мислят. Онази с червените ръце. Онази от която всички се възползват. Онази. Онази червена кралица.
YOU ARE READING
The Fallen Stars In Her Dark Blue Eyes [ON HOLD]
Fantasy#5 in fantasy 22.10.2016 Елайза Брукс, тайнствената икона на повечето момичета в града. Черна и тъмна, никога не общуваща с простосмъртните, както и с когото и да било. Живееща в имението в края на града, Елайза рядко излиза, освен когато реши, че...