The Fallen Stars In Her Dark Blue Eyes [ON HOLD]

•Δ The affair Δ•

- Елайза?
- Джонатан?
Ти...какво?
- Тя трябва да си тръгне...веднага!
- Уоу, Джо, по-спокойно го карай. Какво е станало между вас? Не чу ли какво стана днес?
- Какво?
Каза дръпнато Джонатан и седна на дивана срещу мен, забил очаквателен поглед в Джонъс.
- Станал инцидент...в имението и...то се срутило, а...кръстницата й...тя била точно в центъра на злополуката...
С последни сили се опитвах да не заплача, защото ако не за друго, то поне за това, че има две момчета в стаята.
Когато се обърнах, за да погледна Джонатан, той беше пребледнял. Мина с ръка през косата си и стана рязко.
- Невъзможно! Маделин? Мъртва? Не знам дали това е много, много лошо или най-хубавото нещо, което някога ми се е случвало?
- Това не трябваше да го казваш...
- Чакайте...за какво става на въпрос и откъде знаеш за кръстницата ми?
Двамата ме погледната така, сякаш са забравили, че аз съм в стаята.
- Трябва ми време...за да помисля. Джонъс, би ли започнал разказа?
- Бих, качвай се преди да е станало нещо, което не трябва...

---------------------

- Добре...нека да видим какво съм разбрала...1)Маделин не ми е истинска кръстница, а само се представяла като близка на родителите ми и 2)вие сте от света на звездите, както и аз и всъщност аз съм наследницата на престола, а 3)родителите ми били убити от Маделин, която е черна вещица,4)защото съм била обладана от нея и 5)съм убила сестра си-близначка преди да ме отвлече и да изтрие спомените ми. Това ли е?

Не знам колко време му отне на Джонъс, но определено много ми дойде.

- Също така сме дошли, за да те обучим и отключим твоите способности, за да преминеш между световете без да се криеш. А Маделин те криеше. Както и с отвари забавяше отключването на силите ти.

- Аз...аз дочух разговор между...Маделин и още един човек, но не знам кой...те си говореха за родителите ми и...за сестра ми.

- Те са мъртви, какво за тях тогава? Да не искаш да ми кажеш, че са изпълзяли от гроба?

На Джонъс сигурно му е много смешно щом вече две минути се залива на собствената си шега, която дори не е толкова смешна.

- Живи са...и скоро щели да дойдат, а сестра ми нямала още дълго време да седи заключена...

Интересно...дочувам разговор за сестра си, която е жива, но заключена някъде и точно след няколко дни чувам глас, който ме кара да нарисувам килия и да го извадя оттам. Като гласът се оказва момиче на моите години, питащо "не ме ли позна?". Изводът от това е че аз...
- Съм освободила мъртвата си сестра!

- КАКВО?!
Покрила с ръка устата си, се обръщам към Джонъс и новодошлият Джонатан. Двамата гледат към мен с очи като палачинки. Ситуацията сигурно е малко смешна отстрани и може би щях да се засмея ако не беше толкова зле положението.

- Знаеш ли какво си си причинила?
Знаеш ли какви може да са последствията.

- Смърт...за мен и за целия народ

==================

Съжалявам, че главата е малко къса, но поне се надявам да ви хареса. ^^
В следващите глави мисля да става по-интересно.