The Fallen Stars In Her Dark Blue Eyes [ON HOLD]

•Δ Voices from the past Δ•

Бях седнала на прага на имението или поне на това, което беше останало от него и чаках. Случката от по-рано се преповтаряше в ума ми.

- Маделин! Не, оставете ме! Искам при нея!
Двама лекари ме държаха и ме дърпаха в обратната посока.
- Момиче, успокой се. Трупът отива в моргата. Не може повече да се държи на открито.
Свлякох се на земята и започнах да ридая. Хората около мен ме питаха нещо, но не ги разбирах...защото чувах глас, много познат глас.

Елайза...Елайза, чуваш ли ме?

- Кой...кой е там?

Не ме ли позна? Ако искаш да разбереш, просто ме последвай...

Озърнах се. Нямаше ги лекарите, нямаше я Маделин, дори имението. Само гората. Вървях. Гласът беше спрял, но сякаш аз сама знаех накъде да вървя. Стигнах до моето дърво. Но книгата беше изчезнала. Започнах да ровя из шубрака. Търсих къде ли не, но нямаше ефект.

Няма я...не се мъчии...

- Покажи се! Който и да си, покажи се!
Започнах да се оглеждам навсякъде. Нищо. Нямаше нищо и никого.

Бялото платноо...искам да ми нарисуваш своя свят...

- Защо? Какво целиш?

Ще получиш нещо в замяна...може би дори кръстницата сии...

Не, това е невъзможно. Защо да вярвам?
- Не ти вярвам, та аз дори не те виждам!

Нарисувай килия...килия на бялото платно...просто следвай четката...и ще се покажа...не бъди чудовището за което те мислят всички...

Не знаех какво да направя. Може би е по-добре да послушам гласа. Може би той ще върне Маделин.
- Добре, но само ако ми обещаеш, че ще върнеш Маделин!

Обещавамм...сега рисувай...колкото по-бързо рисуваш, толкова по-бързо ще съживим кръстницата...

Рисувах. Просто взех четката и тя се понесе по платното. Водеше ме и аз я следвах. В момента в който свърших, оставих четката и платното засия. Отстъпих крачка назад и закрих очите си. Светлината огасна, а на нейно място имаше момиче. Може би на моите години, не можех да видя лицето й от сплъстената около лицето коса. Беше в черна разпокъсана туника.
- Ти ли си? Т-ти ли си гласът?
Опитах се да си придам по-безстрашен вид, но гласът ми ме издаде.
- О, моята малка и сладка...
- Спри! Спри!
Говоренето й бе като стържене с нокти по метал. Бях си запушила ушите с ръце и крещях, много.
- Защо? Нали искаше да върнa кръстницата ни?
Плачех, май вече бях глуха, защото тя каза ни. Но тя е само моя кръстница.
- Как така ни?! Дори не знам коя си ти, как очакваш да ти повярвам и за това? Моля те, просто я върни!
- Много бързаш Лай, тя може да почака, но твоите спомени не и затова много скоро пак ще се видим, но при други обстоятелства. Надявам се тогава вече да знаеш коя съм.
Ужасно е. Това чувство. Но изведнъж спря и вдигнах глава. Там нямаше никого. Момичето си беше отишло. С нея и гората, аз пак бях пред имението. Лекарите ги нямаше. Беше тихо и пусто. Можех да чуя своето накъсано дишане. Тогава се сетих, че щом имението е срутено и заклинанието е паднало и затова лекарите са могли да минат без произшествия.

Бях се загледала в далечината. И тогава го видях. Караше по учукания път със своя мотор. И точно когато се питах защо е дошъл чак тук, той спря пред мен.
- Нужда от превоз милейди?
- Джонъс?
- От плът и кръв. Рядко срещан индивид, но умен, красив, сексапилен, чара...
- Добре, разбрах.
Засмях се. Джонъс е много забавен.
- Е? Качваш ли се или те е страх?
Повдигна вежда въпросително. Иде ми понякога да го удуша. Колкото е забавен, толкова и досаден.
- Не ме е страх...добре де, може би малко.
- Спокойно Ел, нали аз съм тук? Просто се хвани за кръста ми.

Така и направих, веднага щом седнах. Бях готова и потеглихме.

- Джо?
- Да, Ел?
- Не те попитах къде отиваме?
- У дома. Моето у дома. Вече и твое. Живея само с още едно момче. Ще си допаднете, сигурен съм.
Возихме се в пълна тишина, докато не стигнахме някаква къща в предградията на града. Слязохме от мотора и влязохме в къщата. Беше много просторна, но и много разхвърляна. Джонас се качи горе, за да ми вземе дрехи и да извика приятеля си.
- Защо по дяволите си поканил в дома ни момиче? Аз не съм съгласен...
Момчето се спря посредата на изречението си, поглеждайки към мен.
- Елайза?
- Джонатан?

-----------------------
Съжалявам, че скоро не съм пускала нова част, надявам се интересът към книгата да не е спаднал.