The Fallen Stars In Her Dark Blue Eyes [ON HOLD]

•Δ identity Δ•

Всичко върви по план...върза се на всяка една моя дума. Имах съмнения, че ще си спомни поне малко за мен, че ще ме разпознае, но тя вече не е толкова предпазлива. Това ще й изиграе лоша шега.

- Как мина? Разпозна ли те?

- Не. Не ме разпозна, но и да искаше щеше да й е трудно. С всички тези защити около мен...само, че...

- Какво?

- Тя поиска да ти върне...да ти върне живота, частта която е в нея тя не я иска, мисли, че трябва да ти я върне. Какво ще правиш?

Тя започна нервно да се разхожда напред-назад. От безсилието в което беше, започна да истерясва. Да си мъртъв не е лесно, а тя току-що се завърна към живот.
Отидох до нея, за да я успокоя. Прегърнах я, а тя се свлече на земята в моята прегръдка и заплака.

Чувствам това момиче като моя собствена дъщеря, не момичето, което живя при мен всички тези години. Не тя, трябва да е наследницата на трона, а Елайза, истинската Елайза.

И аз ще се погрижа да бъде така!

•ΔΔΔΔ•

Събудих се, легнала на тревата в двора. Опитах се да стана, но главата много ме болеше и пак паднах с едно силно туп, при което Джонатан дотича при мен.

- Елайза? Добре ли си?

Единственото, което успях да кажа преди отново да припадна е:

-Никога повече не ме наричай така...

•ΔΔΔΔ•

Искрено се извинявам за забавянето на главата и че стана толкова кратка и неразбираема.

Ще се постарая до края на седмицата да пусна нова глава.

Искам също да Ви помоля да предлагате женски имена в коментарите, понеже някак си не върви главната героиня да се казва Лай, съкратено от Елайза, нали? А на мен нищичко не ми хрумва!
Благодаря предварително!