Ледена кралица

1.

Не е лесно да си се отрекъл от живота си още на 26. Карина го знаеше. Знаеше го още преди да реши да се посвети на работата си като редактор. Млад редактор. И все пак харесваше доста често безсънните си нощи, ограничения кръг приятели.

Осъзна го отново онази мрачна сутрин, когато мобилният прозвъня в 6:44. Тънките ѝ пръсти се протегнаха и в просъница тя допря устройството до ухото си.

- Карина Айзенбах..

- Кар, Ивон е. Имам гореща новина за теб!

  Карина отдръпна внимателно телефона от ухото си. Ивон, най- добрата ѝ приятелка още от детството. Не знаеше как са успели да запазят приятелството си толкова дълги години. Докато Ивон хвърляше цялата си енергия да се подвизава на модния подиум, докато накрая не стигна до Ню Йорк, Карина просто...

- Ехо, Карина..- гласът на младата жена я изтръгна от унеса.

- Слушам те, Ив...

- Трябва спешно да се видим. Една моя приятелка е написала нещо и иска да го видиш.

- Ивон, ти професионален модел ли си или разследващ журналист?- лека нотка на ирония се прокрадна в гласа на младата редакторка. -А още няма 7 сутринта...

- Да, да знам. Но трябва спешно да се видим. Ще те чакам след час на ъгъла на Университетсплац.- и затвори телефона.

Карина въздъхна и се вгледа в тавана на малката си спалня. През ноември в Залцбург беше студено. А в 8 сутринта температурите бяха минусови. Не ѝ се излизаше. Още повече в понеделник. Жената се изправи бавно, като отиде до банята и се вгледа в огледалото. Дългата кестенява коса беше се сплескала от страната, на която Карина бе спала. Под очите си имаше дълбоки сенки от умората. Кожата ѝ бе добила плашещо блед вид.  Тя подтисна поредния пристъп на умора и пусна водата. 

За час успя да се приведе във вид, почти нормален за една жена на 26 години. Ниски боти, широки дънки, огромно яке. Студът щипеше бледите ѝ страни, докато накрая те не успяха да се зачервят. За да не закъснее се качи на метрото. На третата спирка успя да я хване клаустрофобията, която младата жена ненавиждаше. Стар ужас още от детството, когато я заключваха в миниатюрната детска стая. Измъкна се гъвкаво от метрото и повървя до университетския площад. Както и очакваше Ивон вече потропваше нервно от крак на крак.