Ледена кралица

17.

Фабиан гледаше светлините на града през прозореца на автомобила и си мислеше. Може би, след като приключеше всичко, двамата с Ерик трябваше да заминат. Някъде надалеч, където глупостта и желанието за отмъщение на Максимилиан нямаше да ги застигне

-Фаб, къде си се отнесъл?

Кастело погледна шофьора до себе си и се усмихна леко. Ерик, облечен в черен смокинг, шофираше и се опитваше да намери място в катастрофалния автомобилен трафик на Ню Йорк. Черната му коса блестеше на едва проникващите през прозореца нощни светлини. Лека усмивка се бе настанила на лицето му. 

-А,просто мислех, че след всичко ще е по-добре да заминем...-промърмори отвеяно готвачът.

-Виж, едва ли ще са чак толкова зле нещата.-започна предпазливо Ерик.

-Защото не познаваш Макс..-погледна го мрачно Фабиан и повече на продума и думичка.

През това време Максимилиан влезе в залата заедно с Даниел и се усмихна чаровно. Обичаше светските събития. А Благотворителният бал на Валерия се бе превърнал в негово любимо. Първо, защото беше пълно с негови приятели от детството, с които беше вършил какви ли не глупости. Красивите момичета винаги се обръщаха да го гледат и да му намигат. Понякога успяваше някоя от тези знайни и незнайни красавици да го завлече в някоя тъмна стаичка,а след половин час да се върнат в залата и да се правят, че нищо не е станало. Второ:Валерия подбираше най-доброто вино и уиски от цялата страна и го събираше на събитието. Трето: доставяше му удоволствие да гледа как Чарли и Валерия се дразнят, защото знаеше от колко много години старият му приятел е влюбен в нея. Тази година се добавяше и още нещо: щеше да види Карина. Не му пукаше, че тя сега е с Куентин. Младият граф тръпнеше в очакване. Всяка фибра от тялото му се изпълваше с енергия само при мисълта да види дългата шоколадова коса и стройната висока фигура. Красивите кехлибарени очи, които преди две години го бяха гледали с любов. Имаше нужда най-после да я види, да ѝ обясни всичко. Да помоли за прошка.

-Макс, добре ли си?-Даниел го бутна леко и му хвърли притеснен поглед.

-Да, защо да не съм?-усмихна му се окуражително графът.-Ивон ще е тук, нали знаеш, че...

-Не ми се говори за това..-промърмори спътникът му и насочи поглед към залата.- Валерия е надминала себе си...-засмя се.