Ледена кралица

12.

  Карина се сепна от алармения звън. Усети адското главоболие, което се беше настанило удобно в главата ѝ и отвори очи. Часовникът на отсрещната стена показваше 7:00. Трябваше да става за работа. Тогава го усети. Тежката му ръка преметната през кръста ѝ, красивите дълги пръсти спокойно отпуснати до нея. Спокойното му дишане. Максимилиан Ермтрауд прекарваше всяка вечер при нея през последните три седмици. И това бяха най-прекрасните три седмици, които можеше да преживее от живота си. Всяка сутрин се събуждаха двамата. Пиеха кафе в малката кухня. Той си крадеше целувки и прегръдки, а тя пищеше от щастие. Оказа се, че щастието се крие в това да се събудиш до любимият човек сутрин, а не да изградиш бляскава кариера. Айзенбах го разбра късно, но по-добре късно, отколкото никога. 

  

Размърда се леко и повдигна ръката му. Изправи се и го погледна. Спеше спокойно до нея. Дълги черни мигли. дяволски извити устни, рошава руса коса. Същинско ходещо бедствие, което бе само нейно. А тя го обичаше от дъното на душата си. Спусна крака на пода и на пръсти стигна до банята. Внимателно се гледа в изражението си. Откакто бяха заедно тъмните кръгове под очите ѝ бяха изчезнали. Забелязваше умората все по-рядко. Максимилиан беше като лекарство, което я лекува от работохолизма. А Карина нямаше нищо против. Усмихна се леко и започна да се оправя. Миене на зъби, лице. Изправи се и подскочи. Младият мъж стоеше зад нея и се усмихваше сънено. 

-Макс, събудих ли те?- нежността в гласа ѝ накара усмивката му да стане още по-широка. 

-Не. Просто се изплаших, че си избягала от мен.- плъзна нежно ръце през тънкото кръстче и я целуна по шията.-Имам лошия навик да плаша хората, които ме опознаят. 

-Мен не си ме изплашил.- Карина му се усмихна в отражението.  Обърна се и го прегърна през врата, като го и погледна в очите.- Толкова си красив рано сутрин...

-Каза го най-красивата жена на света.- целуна я нежно.-Какво ще хапваме за закуска?

  Жената започна да се смее.

-Освен за храна, за друго не мислиш, нали?

-И за теб. Но храната е на първо място. Съжалявам, съкровище.- намигна ѝ заговорнически. 

-Максимилиан!- удари го леко през ръката, при което предизвика силния му смях.

-Отивам да направя нещо.- целуна я по нослето и се скри в кухнята.