Stop With These Bullshits

Ден 21. Глава 1~Джи за перфекционизма~

Виждали ли сте истории, в които героите се пльоскат с храна като ненормални, но иначе имат перфектните тела...

Как стаа т'ва?! Само аз го мога! Ям ли, ям и пак съм си слабичък... Ма съм набит, здравичък, такъв...

(ЕХОО, тук е момента, в който трябва да завиждате! Не. Да. Някакви реакций? Няма. Има? Чао.)

"Изедох 50 палачинки. Викам си: "Що па да не изям още толкова?! Нали икономиката в тая България требе да се развива." След 5 минути: "Грехота за мен, още не съм се наяла... тва само ми разчеса стомахчето :( :( :( Я да апна още петдесетина! Авее еее к'во говора! Направо стотина, та да не се връщам до тука през пет минути! Не е ли така?!''

5 месеца в същия дух по- късно:

"-Излязох на плажа. Виждах как попивах всичките мъжки погледи. Дори тези на гейовете. Имах наистина сладки бомби... като натежали диний. И как не! Толкова месеца подбиране на храна... Господ ми е свидетел, че не съм докосвала нищо друго за храна, освен сухо сенце.

Писателите да се стегнат. Да, разбирам, в една от историите ти всички да са с перфектни тела, но във всяка една... Не всеки е перфектен. Дори и Вие. (Е, аз разбира се съм! :ддддддд бъзик ;) ). По този начин, Вие един вид отричате съществуването на различното-неперфектно. Да, никой не би искал да чете за това, как някой е седнал пред огледалото, за да си стиска пъпките на лицето... (Господи, вълната по краката ми настръхна, като си го представих), и все пак...

Нека всеки се замисли за своите недостатъци, и да си отговори на въпроса: "С какво този недостатък го прави различен?". Отговорете на себе си.

Запомнете:
Човек се ражда перфектен, но живеейки става НЕперфектен.
Тогава защо живеем?!

Ии тук е отговора: - Ако сме родени, за да бъдем безгрешни, то тогава защо живеем за да бъдем грешни?

Запомнете, че не е нужно да бъдем най-добрите. Ние сме тук, моделиращи себе си и вътрешното си "АЗ".

Чао, преди на ви експлодира ума от тези мой ораторски мисли...

Фъйлусоф сам, уе!