Вражда между две богати семейства.

Част 12

~~~ На сутринта  ~~~

Матео се събуди първи и лежеше до Луна и я гладаше как спи. След това се събуди и Федерико.
- Феде - Добро утро.
- Матео - Добро утро. Феде може ли да поговорим, но в кафенето.
- Феде - Разбира се.
- Матео - Благодаря.
В кафенето.
- Феде - Кажи Матео?
- Матео - Защо майка ви иска да ви види? Извинявай може би това беше лично,  но.....
- Феде - Иска да види Луна и да и каже защо ни е оставила. Иска да и разкаже всичко.
- Матео - Ами ако я нарани това още повече?
- Феде - Но ние ще сме с нея, нали?
- Матео - Разбира се.
- Феде - Матео, майка ни може да направи така, че Луна да отиде в Испания, за да си сбъдне мечтата.
- Матео - Как така?
- Феде - Ще и плаща образованието там. Иска Луна да си сбъдне мечтата.
- Матео - Но как така?
- Феде - Майка ни не е бедна. Всъщност има 3 фирми, едната от която е в Севиля и е на името на Луна.  Тя ще направи всичко, за да си сбъдне мечтата.
- Матео - Това е много добре за Луна, но дали ще се съгласи?
- Феде - Ще я обедим. По - добре ще е да се махнем от тук всички. Матео след състезанието ще заминем всички, ако все още искаш. Другите мисля, че са съгласни.
- Матео - Няма да оставя Луна.
- Феде - Знам.
- Матео - Феде, притеснявам се за Луна. Много и се натрупа за няколко дни, а се прави на щастлива пред нас.
- Феде - Щастлива е щом е с теб. Това го виждам в очите и.
- Матео - Обичам я.
- Феде - Надявам се иначе бой ( засмя се)
- Матео - Спокойно. Майка ти кога ще дойде?
- Феде - Към обяд. Имала да свърши нещо и ще дойде. Купила е на Луна къща. Видях я страхотна е.
- Матео - Може да ви е изоставила, но мисли за вас. Вижда се.
- Феде - Да. Не е като онези..... Няма да казвам какви.
- Матео - Да. Честно казано баща ми вече не ме интересува. Той ме загуби.
- Феде - Те са си виновни. Хайде да ги будим, че да не се успят, а майка ми скоро ще дойде.
- Матео - Хайде.

Отидоха да ги събудят.
- Матео - Луна ставай.
- Феде - Вал, слънчице хайде ставай.
- Матео - Хора ставайте.
- Амбър - Брат ми остави ни да спим.
- Рамиро - Оставете ме!
- Феде - Хайде ставайте! С Матео сме гладни.
- Луна - Ами отивайте да ядете и ни оставете да спим!
- Феде - Луна по принцип ти ставаш първа.
- Луна - ФЕДЕРИКО ОСТАВИ МЕ ДА СПЯ!
- Матео - Хайде Луна трябва да се видиш с майка си.
- Луна - Оххх, вярно, но оставете ме още малко.
- Вал - Феде Добро  утро.
- Феде - Добро утро скъпа.
- Вал - Майка ти кога ще дойде?
- Феде - След малко трябва да е тук.
- Луна - След малко ли?
- Матео - Да,ставай!
- Луна - Добре, но после щом се приберем ще си легнем пак?!
- Матео - Добре скъпа моя ще спим цял ден, а сега ставай.
- Рамиро - Вие станахте сега ни оставете, ние не ви трябваме!
- Вал - Оставете ги. Нека си починат.
- Феде - На този под малко трудно.
- Вал - Хайде Федерико върви, че майка ти ще дойде.
- Матео - Хайде Луна.
- Луна - Хайде, но Матео искам да си с мен като дойде.
- Матео - Мисля, че е по - добре да ви оставим сами.
- Луна - Не! Ще останеш.
- Феде - Остани. Тя няма да каже нищо.
- Матео - Добре.
- Вал - Скъпи аз трябва да се изкъпя после за това да не се бавим много, а и майка ми и баща ми ще дойдат.
- Феде - Добре. Щом свършим тръгваме.
- Вал - Добре.
- Матео - Кафе или шейк искате?
- Луна и Вал - Кафе.
- Матео - Добре.
- Луна - Феде колко е часът?
- Феде - 11:30.
- Вал - Вече трябва да дойде.
- Луна -Аха.
Тогава някой се появи.
- Карол - Здравей Луна.
- Луна - Здравей.
- Карол - Феде Здравей.
- Феде - Здравей.
- Матео и Вал - Здравейте г-жо Севиля.
- Карол - Деца викайте ми Карол.
Ти си Валентина нали?
- Вал - Да.
- Карол - Значи ще се срещаме занапред често. С родителите ти сме съдружници.
- Вал - Така ли?
- Карол - Да.
- Вал - Супер. Вие как сте?
- Карол - Добре съм.
- Матео - Аз съм Матео приятно ми е.
- Карол - На Луна приятеля.
- Матео - Да.
- Карол - Викай ми Карол. Баща ти го познавам.
- Матео - Така ли? Откъде?
- Карол - Бяхме съдружници.
- Матео - Ясно, пак крадял пари.
- Карол - Не го мисли Матео. Миналото е минало за мен. Сега искам да се опитам да прекарвам повече време с децата си.
- Луна - Ти сега се сети.
- Матео - Луна!
- Карол - Исках да те видя, за да ти кажа нещо, което ще те зарадва, но предполагам, че няма да приемеш.
- Луна - Нека чуем.
-Карол - Подадох документи в Академията по танци и пеене в Севиля от твое име.
- Луна - Какво?
- Карол - Луна виж, ти си ми дъщеря и аз ще направя всичко, за да си щастлива. Точно, за това ви оставих исках да сте щастливи, а с мен нямаше да можете.
- Луна - Представи си бях " много щастлива"
- Карол - Знам всичко. И искам, ако ти искаш разбира се не искам да те насилвам,  но искам да ти дам името си.
- Матео - Ние ще ви оставим.
- Луна - Не! Ще стоите тук!
- Карол - Останете. Не се притеснявайте.
- Матео - Добре.
- Луна - Никой не е правил такова нещо за мен.
- Карол - Ти го заслужаваш Луна. Знаеш ли взех ти къща в Севиля случайно, ако решиш да заминете с приятелите ти да учите там.
- Луна - Наистина ли?
- Карол - Да. Даже ключа е в мен ( засмя се)
- Луна - Това е много хубаво, но не знам дали да го приема. Появяваш се изведнъж и се държиш като майка.
- Феде - Луна тя ни е майка. Знам как се чувстваш, но тя го прави, за да си щастлива ти най - много.
- Карол - Искаш ли да направим така, ще ти дам време да помислиш върху всичко и утре ще ми кажеш. Става ли?
- Луна - Добре, но може ли да прекараме сега малко време заедно? Искам да те опозная.
- Карол - Разбира се мила. Искам да си помислиш добре. Утре трябва да подадеш и други документи. Знам за състезанието и знам, че си най - добрата и ще спечелиш!
- Луна - Няма да спечеля аз, а приятелите ми защото без тях, това което съм сега е благодарение на това, че ме подкрепят, до мен са и знам, че щом сме заедно всичко ще постигнем. В това число и състезанието. Roller ще спечели!
-  Матео - Винаги заедно! Един отбор!
- Вал - Винаги!
- Карол - Луна имам още една новина за теб и мисля, че тази от всичките най - много ще ти хареса.
- Луна - Още една ли?
- Карол - Да. Roller е твой. Купих го за теб и Феде и с приятелите ти да се забавлявате и да тренирате заедно.
- Луна - Но как? Той беше на бащата на Гастон?
- Карол - Имам си своите начини. Няма да се доближи нито до теб нито до някой от приятелите ти.
- Феде - Това не ми го каза.
- Карол - Сега ви го казвам.
- Матео - Къде ти и моя да не се доближава да нас.
- Карол - А Матео ти пази Луна от Делфи, баща ти няма да се меси вече. Аз ще съм с вас и ще ви помагам, каквото искате говорете с мен и ще решим проблемите.
- Луна - Защо го правиш?
- Карол - Защото няма да позволя да те нараняват повече! Достатъчно си преживяла до този момент.  Няма да допусна да го правят! Може да имате само един родител, но аз ще ви пазя с живота си!
- Луна - Благодаря ти. Знаеш ли вярвам ти. Съгласна съм с това, което ми предложи, но ще ми трябва време да свикна с това, че си ми майка. За сега нека сме просто приятелки.
- Карол - Луна моя и това ми стига само да те виждам щастлива.
- Матео - Имате страхотна майка, независимо какво е станало.
- Феде - Да така е. Аз и простих отдавна.
- Луна - И защо не си ми казал?
- Феде - Защото се виждаме от няколко години за първи път, а и не е ставало на въпрос.
- Луна - Благодаря ти Карол.
- Карол - Няма за какво скъпа моя. Проста искам с брат ти да сте щастливи.
- Луна - Ще те попитам нещо. Какво е станало с баща ни?
- Карол - Баща ти щом разбра, че съм бременна ме заразя и замина с бившата ми най - добра приятелка. Оказа се, че имал тайна връзка с нея.
- Луна - Нещастник.
- Карол - Нямаше как да ви отгледам сама за това ви оставих за осиновяване иначе нямаше да ви дам. Много ви обичах и сега ви обичам.
- Луна - Разбирам.
- Карол - Радвам се.