Вражда между две богати семейства.

Част 11

Докторът след като дойде влезна първо в стаята на Миа без да каже на никой.
- Д - Как сте?
- Миа - Добре мисля.
- Д - Помните ли как се казвате?
- Миа - Да, Миа Балсано.
- Д - Добре сте значи.
- Миа - Какво ми е?
- Д - След такава операция е възможно да си загубите паметта, но вие помните всичко.
- Миа - Родителите ми тук ли са?
- Д - Всички са тук. Дори и приятелят ви.
- Миа - Не искам да говоря с него. Искам да говоря с Рей. Той тук ли е?
- Д - Да.
- Миа - Може ли да го извикате, но не казвайте на никой, че го викам, просто го бълнувам. И докторе искам да ви помоля за нещо.
- Д - Кажете?
- Миа - Може ли да кажете на всички, че съм си загубила паметта и не помня нищо. Моля ви, за мен е много важно.
- Д - По - принцип не е редно, но добре.
- Миа - Благодаря.

Доктора излезе от стаята и викна Рей.
- Д - Извинете ме, но Рей тук ли е?
- Рей - Да.
- Д - Г-ца Миа ви бълнува мисля, че само вас ви помни. Бихте ли влезнали?
- Рей - Да, разбира се.
- Луна - Докторе как е тя?
- Д - Загубила си е паметта, както се упасявах.
- Тео - Не мога да повярвам.
- Луна - Важното е, че се събуди.
- Амбър - Това е най - важното.
- Лео - Всичко стана заради мен. Тя точно от това се боеше, да не развалим приятелството ни и точно така стана. Трябваше да и повярвам.
- Джак - Трябваше. Все едно познаваш Миа от вчера. Любимата в момента заради теб е вътре и не ни помни! Заради теб и идиотския ти смотан брат. В момента ми се иска да не се беше запознал с Миа. Ти се появи и развали всичко!
- Тео - Стига Джак, важното е, че се събуди.
- Лео - Прави сте за всичко. Аз съм виновен.
- Джак - Върви си и да не съм те видял повече!
- Лео - Хубаво, но аз обичам Миа и винаги ще е така.
- Тео - Лео по - добре си върви.

Лео излезе от болница и през цялото време мислеше за Миа. Съжаляваше много за това, което направи, но не можеше да промени нищо.

В стаята
- Рей - Миа?
- Миа - Здравей. Би ли седнал.
- Рей - Ти си добре?
- Миа - Моля те седни.
- Рей - Да викна ли Луна и Матео?
- Миа - Не!
- Рей - Какво става?
- Миа - Казах на доктора да каже на родителите ми, че съм си загубила паметта.
- Рей - Но защо? Те много се притесняват за теб.
- Миа - Сигурна съм в това. Но искам да ме изслушаш.
- Рей - Добре.
- Миа - Искам да замина, след като Лео скъса с мен искам да се махна от тук. Може ли да дойда с теб като се връщаш в Буенос Айрес? А и си ми дядо, а още от малка искам да се запозная с теб. Виждам, че си се променил.
- Рей - Не мога да причина това на Матео и Луна. Няма да ми простят.
- Миа - Моля те! Не искам да съм тук. Всичко ми напомня на Лео, а не мога да понеса това, че той не ми вярва.
- Рей - Миа...
- Миа - Моля те! Обещавам, че ще кажа на нашите, но не сега.
- Рей - Добре. Какъв ти е плана?
- Миа - Лео отвън ли е?
- Рей - Да.
- Миа - Дръпни мама и татко настрани и без никой да чуе им предложи като заминеш да ме вземеш и че съм сънувала Буенос Айрес и теб последно си те спомням. Те ще се съгласят.
- Рей - Ами ако не се?
- Миа - На карай ги.
- Рей - Добре.
- Миа - Благодаря ти. Моля те никой да не разбере за това.
- Рей - Добре.