Вражда между две богати семейства.

Част 27

~~~ На сутринта ~~~
Луна стана и събуди Матео и децата.
- Луна - Тео, Миа ставайте.
- Тео - Мамо остави ни още малко да спим.
- Луна - Ще закъснеете. Хайде.
- Тео - Мамоооооо.
- Луна - Тео същия като баща ти си.
- Матео - Така ли?
- Луна - Хайде ставайте.
- Миа - Мамо аз станах. Тео и тати са мързеливци.
- Луна - Права си скъпа. Ако не станат няма да има изненада после.
- Тео и Матео - Изненада? Каква изненада?
- Луна - Теа, готово ли си?
- Тео - Мамо кажи ни?
- Миа - Кажи на мен мамо.
- Луна - Хайде. Ако не се оправите до 10 мин. Ще ви оставя.
- Матео - Добре Луна.
- Луна - Хайде принцесо.
- Тео - Само тя ли?
- Луна - И ти, но първо се оправи.
- Матео - Добре де. Идваме.
- Луна - Добре.
Луна и Миа слезнаха долу и почнаха да правят палачинки.
- Мияа - Мамо какво ще правим?
- Луна - Искаш ли палачинки?
- Миа - Йееееееееееееееес, искам.
- Луна - Добре.
- Миа - Благодаря ти мамо, че си толкова добричка.
- Луна - Ти и брат ти сте ми най - ценното нещо в живота. Не мога без вас.
- Миа - Ти си най - добрата майка на света. Аз много се гордея с теб защото дори и без татко ти не си ни оставила, както баба.
- Луна - Аз имах вуйчо ти и приятелите ми и те ми помагаха. Знаеш, че Феде те обича много.
- Миа - Знам мамо. А ти обичаш ли още вуйчо?
- Луна - Не. Обичам баща ти и винаги ще го обичам той е единствения мъж, който ме интересува. Каквото и да сме преживяли и да преживяваме, Аз го обичам. Вуйчо ти ми е брат и го обичам като брат.
Тогава се появиха Матео и Тео
- Матео - Аз също много обичам майка ти Миа, и няма да я оставя. Ще ме търпи още поне 70 години.
- Луна - Радвам се, че го знаеш, а сега започвайте да ядете иначе наистина ще закъснеете.
- Теа - Искам по - бързо да отида в градината.
- Матео - Аз си мислех, че не обичаш да ходиш.
- Тео- Откакто дойде новото момче в групата иска да ходи.
- Миа - Много знаеш ти.
- Тео - Ами виждам как го гледаш. Влюбена си в него.
- Миа - Не е вярно.
- Тео - Вярно е.
- Миа - Не е!
- Тео - Вярно е!
- Луна - Стига! Кажи ни Теа харесваш ли това момче?
- Миа - Не знам мамо.
- Луна - Скачат ли ти пеперуди в стомахчето?
- Миа - Мисля, че да.
- Луна - Скъпа моя, ако го харесваш му го покажи.
- Матео - Какво? Не дей!
- Луна - Баща ти ревнува за това така говори. Не го слушай.
- Матео - Ами ако я нарани?
- Луна - Матео ти луд ли си? Те са на 6!
- Матео - Ами точно, че са малки.
- Луна - Виж какво ще ти кажа! Остави детето на мира да се развива като нормалните деца. Рано или късно ще си хване гадже и ти няма какво да направиш!
- Миа - Татко, Аз не съм казала, че ще си хващам гадже, а че го харесвам.
- Тео - То е същото.
- Миа - Не е.
- Луна - Стига! Оставете ми момичето на мира! Оставете я! Вие двамата знам, че ревнувате, ама няма цял живот да е без приятел.
- Тео - Добре де мамо, ама той не ми харесва.
- Матео - Виждаш ли? Щом на Тео не му харесва значи и на мен няма.
- Луна - Добре. Няма да спорим с вас.
- Миа - Мамо права си - ревнуват.
- Луна - Хайде защото ще закъснеете.
- Тео - Идвам само, за да гледам Теа какво прави.
- Матео - После ще ми кажеш.
- Тео - Дадено.
- Луна и Теа - Мъже!
- Матео и Тео - Жени! Колкото и да им говориш, все не слушат.
Тръгнаха към детската. Стигнаха и Луна и Матео ги оставиха на госпожата.
- Луна - Г-жо това е баща им, да знаете, че той може да идва да ги взима.
- Г-жата - Добре Г-жо Севиля.
- Луна - Благодаря ви. Лек ден.
- Г-жата - И на вас.
Луна и Матео излязоха от детската градина и се запътиха към колата.
- Матео - Какво ще правиш днес?
- Луна - Трябва да отида до фирмата имам работа, ами ти?
- Матео - Ами трябваше да работя с теб днес, но ( тогава звънна телефона на Матео)
* Разговарят *
- Матео - Ало?
- БМ - Какво си мислиш, че правиш?
- Матео - За какво говориш?
- БМ - Не си сключил договор с фирмата, която ти казах. Били са се отказали.
- Матео - Ами да. Не дойдоха на срещата.
- БМ - Не са дошли или ти не си отишъл?
- Матео - За какво говориш?
- БМ - Знам с кой си и къде си точно в този момент. Не ме послуша Матео, това е най - голямата ти грешка!
- Матео - Ти луд ли си? Какво искаш от мен? Не мога да не видя децата си!
- БМ - Аз ти казах какво ще стане с тях, ако ги срещнеш.
- Матео - Ако направиш нещо на децата и на Луна ще те убия!
- БМ - И как ще ги защитиш? С охраната на проклетия и баща ли? Не си познал мойто момче. Ти сам избра това.
- Матео - Ще те убия! Това да ти е ясно!
Матео затвори телефона.
- Луна - Какво става?
- Матео - Следи ни.
- Луна - Баща ти?
- Матео - Същия боклук. Трябва да вземем децата и да ги отведем от тук.
- Луна - Не, чакай малко. Няма ли да е по - безопасно за тях, ако останат тук?
- Матео - Сигурна ли си?
- Луна - Да. Ще се обадя да им кажа да не ги дават на никой докато не дойдем да ги вземем. Ако трябва ще звънна на татко да прати хората си за по - безопасно.
- Матео - Добре. Сега само на него можем да разчитаме.
- Луна - Ще му звънна, но първо ще звънна на Феде да се оправят без мен.
- Матео - Не, не дей. Отиди, а аз ще ще отида при баща ми.
- Луна - Добре тогава ще звънна на татко.
- Матео - Добре. Ще те закарам до фирмата.
- Луна - Добре.
Луна звънна на баща си.
- Луна - Татко.
- Ру - Скъпа какво става?
- Луна - Как познаваш, че става нещо?
- Ру - Луна познавам те добре. Кажи ми какво става!
- Луна - Бащата на Матео заплаши, че ще нарани децата. Искам да те помоля да кажеш на хората си да дойдат пред детската градина да ги пазят. Не искам да им се случи нещо.
- Ру - Добре скъпа. Веднага им звъня, а ти звънни на госпожата, за да им кажеш на никого да не дават децата.
- Луна - Ще им звънна. Татко моля те побързай.
- Ру - Разбира се скъпа.
- Луна - Благодаря ти. Ние с майка ти се прибираме веднага! Няма да ви оставим сами!
- Луна - Не е нужно татко.
- Ру - Луна няма да остовя децата си в опасност! Щом казвам, че се прибираме, значи се прибираме!
- Луна - Добре татко.
- Ру - Хайде. Никой няма да се занимава със децата ми Луна! Ако нещо стане с децата ще убия този нещастник!
- Луна - Татко спокойно.
- Ру - Ти не си спокойно, а на мен ми говориш. Луна внимавай! С майка ти се прибираме веднага. Самолетът е в Тайланд, ние ще сме при вас до 3 часа.
- Луна - Добре татко. Благодаря ти.
- Ру - До скоро Луна.
Луна затвори телефона и каза на Матео, какво е казал баща и.