Вражда между две богати семейства.

Част 25

След като Матео им каза какво е направил баща му всички нямаха какво да кажат.
- Амбър - Е наистина е прекалил.
- Матео - Знам, но нямаше какво да направя.
- Гастон - Можеше да ни кажеш поне да знаем.
- Рамиро - Да. Знаеш ли на Луна какво и беше? Сестра ти беше съсипана, но Луна тройно повече.
- Матео - Сигурен съм в това, но го направих заради нея и децатата. Много ми беше трудно да я оставя. Мислех ги постоянно. Не съм спирал да мисля за тях.
- Рамиро - Да ни беше казал щяхме да направим нещо.
- Матео - Рамиро исках, но ако бях споменал нещо веднага щяха да ви убият.
- Амбър - Ясно е, че баща ни е психично болен!
- Гастон - Матео Извинявай, че те питам това в този момент, но виждал ли си родителите ми.
- Матео - Видях ги. Знаете, че и двамата са мафиоти. Сега имат общ бизнес, но Гастон мисля, че майка ти не е щастлива с него.
- Гастон - Защо?
- Матео - Мисля, че и липсваш, а и баща ти не се интересува много от нея.
- Гастон - Този боклук!
- Амбър и Матео - На нас ли го казваш!?
- Луна - Приятели аз ви оставям.
- Феде - Къде отиваш сис?
- Луна - Децата не бяха добре като ги оставих ще ги видя.
- Матео - Ще дойда с теб.
- Луна - Не е нужно.
- Матео - Искам да ги видя.
- Луна - Хубаво.
Луна и Матео тръгнаха и другите останаха сами.
- Макси - Не е истина как може да е такъв.
- Амбър - На мен ми е баща.
- Симон - Не се разтройвай, не си заслужава!
- Вал - Така е Амбър.
- Феде - Поне се отървахме от една сделка.
- Гастон - Да.

~~~ Луна и Матео ~~~
- Матео - Луна искам да кажа на децата, че аз съм баща им.
- Луна - Добре, но може да не го приемат веднага.
- Матео - Знам, но те трябва да знаят.
- Луна - Хубаво. Деца, елате за малко.
- Тео - Кажи мамо?
- Луна - Елате с Миа за малко.
- Тео - Миа ела, мама ни вика.
- Миа - Добре. Мамо да знаеш, че няколко пъти паднах,  но станах.
- Тео - Ще станеш по - добра и от мен, но ще ти трябват много тренировки! ( Засмя се )
- Миа - Виж какво глупако! Аз ще те надмина! Ще стана по - добра от теб! Тогава ще те накарам да се смееш на това, че не си добър като мен! Как може дори да си ми брат!? Пффф.
- Луна - Миа! Не говори така! Така ли съм те възпитала?
- Миа - Мамо той се заяжда с мен!
- Луна - Скъпа моя принцесо, ти си ми дъщеря и аз знам, че ще станеш най - добрата! Дори повече от мен! Тайната е там, че когато паднеш трябва да станеш.
- Миа - Аз искам да съм като теб.
- Луна - Ти си като мен защото си ми дъщеря! Ти си най - красивата принцеса!
- Миа - Искам да съм кралица като теб!
- Луна - Ще станеш щом искаш, но трябва да слушаш мама какво ти казва.
- Миа - Добре мамо.
- Тео - Мамо на мен не говориш така.
- Луна - Тео, погледни какво хубаво момче си! Не трябва да се заяждаш със сестра си, а да я пазиш! Когато падне трябва да и помогнеш да стане, а не да и се смееш.
- Тео - Но то е смешно.
- Луна - Добре тогава да те питам нещо. Хубаво ли ще ти е, ако ти паднеш и тя почне да ти се смее?
- Тео - Не.
- Луна - Точно така. За това и ти не трябва да и се смееш като падне.
- Тео - Права си.
- Луна - А сега се извини на сестра си.
- Тео - Сис, много ти се извинявам, че ти се смея. Аз много те обичам! Ти си най - добрата сестра на света и винаги ще те пазя,така както вуйчо Гастон и Феде пазят мама.
- Миа - И аз много те обичам!
- Матео - Луна, възпитала си невероятни деца.
- Луна - Опитвам се да ги накарам да вярват в себе си и никога да не се карат.
- Матео - Приличат на теб. Ти си същата като Теа.
- Луна - Хайде да им кажем.
- Миа - Какво да ни кажете?
- Матео - Ами аз, аз.... първо искам да знаете, че много ви обичам още преди да се родите, а сега още повече. Аз съм баща ви.
- Тео - Защо си ни оставил? Мама каза, че не знае, но май ни е излъгала.
- Матео - Не, не ви е излъгала. Тя не знаеше защо ви оставих. Разбра днес, когато се видяхме.
- Тео - Така ли? Аз съм Тео.
- Матео - Аз съм Матео.
- Миа - Значи сме взели твоето име.
- Матео - Май така изглежда.
- Тео - Ти кога ще се преместиш да живееш при нас?
- Луна - За сега само ще идва да ви вижда. Сега си има работа и не може да остане за дълго.
- Матео - Да. Имам да оправя някои неща и после ще съм само с вас! Става ли?
- Тео - На мен ми липсваше тати.
- Миа - На мен липсваше това мама да е щастлива. Сега разбирам защо мама плачеше по - цяла нощ.
- Луна - Ти откъде знаеш малка госпожице?
- Миа - Мамо когато сънувах странни сънища и страшни и ме беше страх исках да дойда при теб, но винаги, когато идвах ти плачеше.
- Луна - Миличката ми.
- Матео - Сега няма да плаче, обещавам!
- Миа - Ако мама плаче заради теб ще ти се разсърдя!
- Матео - Добре. Обещавам!
- Миа - Добре. А ти караш ли кънки?
- Матео - Разбира се.
- Тео - Ами хайде да караме.
- Матео - Нямам кънки.
- Тео - Ще кажем на батко Нико да ти даде едни.
- Матео - Аз ще си намеря едни и ще караме.
- Тео - Добре.
- Миаа - Може ли да ти викам тати?
- Матео - Разбира се, че може. Аз съм твоят тати.
Луна ги гледаше и се радваше, но в същото време беше наранена, тъжна и се надяваше Матео да не изчезне отново и децата да страдат.
- Миа - Мамо какво ти е? Не се ли радваш?
- Луна - Радвам се разбира се.
- Миа - Хайде да караме тогава. Аз знам, че не си добре и знам, че на кралицата на пързалката и е нужно да лети, за да забрави за всички проблеми.
- Луна - Миличка толкова си пораснала. Хайде да караме и да ти покажа едни нови стъпки.
- Миа - Хайде. Тео отидете да си обуе тати кънките и елате.
- Тео - Добре.
- Миа - Хайде мамо.
- Луна - Хайде скъпа.
- Миа - Пируети ли ще ми покажеш?
- Луна - Гледай сега.
Луна и показа скок, който беше лесен за Миа.
- Миа - Мамо това, ако го направя ще падна.
- Луна - Теа, аз съм ти майка и щом паднеш, аз винаги ще ти подам ръка, за да станеш. Ти си всичко за мен както и брат ти.
- Миа - Ами тати?
Луна и Миа седнаха на пързалката и почнаха да си говорят.
- Миа - Ами тати?
- Луна - Миа мога само да ти кажа, че много обичам баща ти, но не искам да ни остави пак. Не мога да го допусна до сърцето си още веднъж. Този път не мога да го направя.
- Миа - Мамо ти си най - добрата майка, но бях чула отнякъде, че е по - добре да рискуваш за това, което обичаш вместо да го оставиш да си тръгне!
- Луна - Кажи ми, че не ти го е казал вуйчо ти?
- Миа - Тогава няма да ти кажа.
- Луна - Ще го убия. Миличка толкова си пораснала, а си само на 5 год.
- Миа - А не, ставам на 6 след 4 дни.
- Луна - Вярно е.
Матео и Тео си обуха кънките и тръгнаха към пързалката. Там видя, че Миа и Луна седят на пода на пързалката и той чу Луна какво казва на Теа, но се направи, че нищо не е чул.
- Матео - Е ще караме ли?
- Миаа - Ще караме, но какво ще ми подариш за рождения ден?
- Матео - Ти какво искаш?
- Миа - Аз искам нови кънки и мамо искам да започна да пея.
- Тео - Но ти имаш 10 чифта кънки.
- Миа - Ами ти като си поръчваш само коли аз какво да направя?
- Луна - Добре, щом искаш да пееш ще те запишем при Симон и Амбър, искаш ли?
- Миа - Искам при леля.
- Матео - Тео, а ти какво искаш?
- Тео - Аз искам да почна да танцувам хип - хоп освен кънките и да стана рапър.
- Матео - При вуйчо ти Рамиро ли?
- Тео - Еми той е най - добрия рапър.
- Матео - Така е.
- Луна - Добре деца, хайде да караме малко и да се прибираме защото стана късно, а и трябва да лягате защото сте на градина утре.
- Миа - Баба още ли не се е върнала с дядо?
- Луна - Още не е.
- Миа - Ееее,  аз исках тя да ме гледа.
- Луна - Теа нали се разбрахме, че като ходиш на градина ще ти взимам всичко.
- Миа - Да.
- Луна - Тогава ще отидете и това е.
- Матео - Защо аз да не ги гледам.
- Луна - Не! Не искам да ми лигавите децата!
- Матео - Защо не?
- Луна - Виж какво ще ти кажа, аз съм ги отгледала сама цели 5 години без ничия помощ! Аз решавам, че щом е по - добре за тях да отидат на градина значи ще отидат!
- Миа - Мамо защо се ядосваш?
- Луна - Не се ядосвам.
- Матео - Луна няма да ти позволя да се държиш така с децата!
- Луна - А аз няма да ти позволя да дойдеш тук и да почнеш да се сближаваш с децата и после да страдат защото аз ще съм до тях и ще ги утешавам, а не ти ясно ли ти е!?
- Матео - Луна какво ти става?
- Луна - Появи се ей така внезапно и ще започнеш да се разполагаш веднага, няма да стане! Няма да ти позволя да ни нараниш! Омръзна ми да страдам заради теб! Съжалявам, че те срещнах, но единствено не съжалявам, че имам  децата!
Луна и Матео се караха и всички ги чуха и мълчаха.
- Амбър - Приятели Луна и Матео се карат.
- Нина - Не е на добре.
- Вал - Да отиваме да видим.
Те тръгнаха и видяха как Луна и Матео се карат.