Вражда между две богати семейства.

Част 13

~~~ Деня на Open ~~~
- Матео - Луна добре ли си?
- Луна - Да просто се притеснявам.
- Матео - Ние ще сме отпред и ще те гледаме не се притеснявай.
- Луна - Благодаря ти.
- Матео - Няма за какво. Обаче някой иска да те види.
- Луна - Карол?
- Матео - Да.
- Карол - Здравей скъпа.
- Матео - Аз ще ви оставя.
- Луна - Здравей мамо.
- Карол - Скъпа притесняваш ли се?
- Луна - Малко.
- Карол - Слушай сега, щом излезеш на сцената погледни към приятелите си и ще се почувстваш по - добре от там нататък всичко ще си дойде от само себе си.
- Луна - Благодаря ти много.
- Карол - Няма за какво, а сега аз излизам, а ти излизай на сцената всички те чакат.
- Луна - Добре.

Карол излезна от стаята и тръгна да сяда до другите.
- Феде - Мамо как е Луна?
- Карол - Притеснена, но ще се оправи щом излезе на сцената.
- Матео - Успокои ли я?
- Карол - Да Матео. Гледайте я само нея.
- Гастон - Ми, че то няма кой друг.
- Рамиро - Дано е спокойно на сцената.
- Карол - Тихо момчета. Сега ще почне.

Луна изпя La Vida es un Sueño

https://youtu.be/HgjG-AI2N8c

Докато пееше Луна, всички гледаха само нея. Слушаха само песента, а накрая и станаха на крака и започнаха да ръкопляскат. През това време другите се качиха на сцената до нея и почнаха да пеят Valiente. Всички бяха много щастливи.
- Карол - Луна  беше невероятна!
- Луна - Благодаря ви приятели, ако не бяхте вие не знам какво щях да правя.
- Матео - Знаехме, че ще се справиш. Няма по - добра от теб. Сега остана само да спечелиш състезанието.
- Рамиро - Там всички ще гледат с отворени ости.
- Гастон - Сис беше невероятна! Всички  само теб гледаха, а песента ти беше невероятна! Мен честно казано ме разчувства.
- Нина - Мен също.
- Вал - Аз щях да се разплача.
- Амбър  - А мен ме побиха тръпки.
- Джам - Това е най - добрата песен на Open за сега и за следващите 50 години.
- Джим - Така е. Много си добра Луна. Доказа го за пореден  път.
- Луна - Благодаря ви.
- Макси - Мен ме побиха и тръпки и се разтреперих дори.
- Педро - Оставете  момичето да диша.
- Амбър - А Симон къде изчезна?
- Симон - Тук съм. Донесоха цветя за Луна.
- Луна - За мен ли? Кой?
- Матео - Виж от кого са.
- Луна - " Здравей Луна. Поздравления за песента и късмет на състезанието. Ще се видим там. Шаран. "
- Гастон - От кой е?
- Луна - От Шаран е. Пожелава ни късмет на състезанието.
- Рамиро - Чакам го с нетърпение.
- Вал - Аз също нямам търпение.
- Феде - Ако питате мен само един тук го чака най - много.
- Всички - Луна!
- Карол - Старателната  ми тя.  Страхотна си!
- Матео - И най - добрата във всичко, което се захване. И най - добрата и истинска приятелка!
- Луна - Приятели много ви благодаря,  но има един проблем.
- Всички - Какъв?
- Луна - Трябва да тренираме.
- Всички - Лунааааа
- Луна - Хораааа
- Карол - Деца хайде тренирате.
- Вал - Да хора. След като спечелим ще си починем. Тогава ще се разбере и че си е струвала умората.
- Луна - Вземете пример от Вал приятели.
- Карол - Хайде и след това наистина ще има изненада.
- Луна - Каква?
- Карол - Изненада.

Тогава се появи Моника.
- Луна - Ти какво  правиш тук?
- Гастон - Мамо? Какво правиш тук?
- Луна - Виж какво, ако си дошла за да правиш интриги няма да ти се получи и излез преди да съм направила нещо лошо.
- Моника - Не, не е това. Дойдох да ви се извиня.
- Гастон - Сега ли се сети, че имаш деца? Не едно мамо, а две! Как можахте да го направите? Вие сърца нямате ли бе хора? Какво ви става? За баща ми разбирам, а ти защо веднъж не звънна в болницата, за да питаш как е Луна? 
- Луна - Не дей Гастон.
- Гастон - Няма не дей!
- Моника - Много съжалявам.
- Луна - Аз съжалявам само за това, че Гастон има такива родители като вас. Моята може да ме е изоставила, но поне не се държи така.
- Карол - Луна не дей говори така.
- Луна - Защо не е ли вярно?
- Моника - Прави сте деца. Не трябваше да става  така.
- Гастон - Да.
- Луна - Сега ако обичаш си върви.
- Моника - Дойдох защото искам да ми простите.
- Луна - От мен прошка не искай! Първо си ми никаква и второ нямам желание да имам връзка с това семейство, ако разбера  се може да се нарече такова. А сега ме Извинете. Отивам на пързалката.
- Моника - Луна...
- Луна - Не искам да те слушам!
- Матео - Отивам  при нея.
- Гастон - Виждаш ли какво направихте с нея? Тя ви обичаше, а вие я наранихте, както и мен. Мисля, че е по - добре да си вървиш. Ще дойда да си събера багажа другата седмица.
- Моника - Защо? Къде ще ходиш?
- Гастон - Не те засяга. Както не те е засягало и досега.
- Рамиро - Гастон..
- Гастон - Отивам при сестра си, Извинете ме.
- Нина - Гастон почакай.
- Рамиро - Виж и двамата са много наранени от вас. Не искам да те съдя, но вие сте си виновни за това, че Луна и Гастон не искат да ви виждат и да говорят с вас.
- Макси - И аз така мисля Моника. Оставете ги. Ще им трябва време.
- Моника - Деца простете ми.
- Амбър - Много ми е интересно само как Луна ви е търпяла толкова време Моника. Не мога да повярвам и четиримата на какви родители сме попаднали. Отивам при брат ми и сестра ми ( Луна ).
- Симон - Чакай Амбър...
- Моника - Амбър винаги е обичала Луна.
- Феде - Да. Луна може да не е получавала любов и закрила от вас, но от мен и от приятелите и винаги е получавала! За това стигна до тук - сама! И двамата с Гастон имат право. На Гастон ще му е нужно да ти прости, но Луна  няма да го направи. Повярвай ми. Не се надявай на това! Извинете  ме.
- Вал - Феде чакай.
- Карол - Мисля, че е по - добре да не търсите Луна вече.

~~~ Луна и Матео ~~~
- Матео - Луна чакай малко.
- Луна - Не мога да ги гледам Матео. Не мога да им простя!
- Матео - Знам скъпа. Никой не те кара да го правиш това е твое решение! Щом не можеш не дей! Аз съм с теб слънчо! Моля те не плачи!
- Луна - Матео, когато си до мен се чувствам наистина добре. Чувствам, че съм в безопасност. И колко много те обичам! Когато си до мен ми е спокойно.  Много те обичам Матео!
- Матео - И аз те обичам слънчо! Не плачи никога повече! Аз винаги ще съм до теб! Чакат ни много красиви моменти занапред. Обичам те! ( Матео я целуна )

Съжалявам, че е къса и че сега я пускам, но не  можех по - рано. Извинявам се!
Мнения?