Ти си моето съвършено несъвършенство

Глава 3

Блейк

Обедна почивка. Любимото ми време, защото го прекарвам с Бека.

"Днес съм супер гладна." засмива се тя и аз кимам. След като си купихме храна, се запътваме към масата. Блеър и Джейк вече ни чакат.

"Какво става?" поздравява ни той.

"ОМГ!" Блеър подскача.

"Какво има, Би?" питам я. Понякога прекалено много се вълнуваше.

"Има концерт тази седмица. Определено трябва да отидем." Блеър заплясква с ръце.

"Не знам..." започвам аз. Лоши спомени от миналогодишния концерт за началото на новата учебна година изникват в главата ми. Блеър страшно много си падаше по Грант, един от куотърбеците. Те излизаха в началото на годината, но когато Грант заведе Джес на концерта и се целунаха, започнаха да излизат. Блеър беше толкова тъжна, че не излезе от стаята си поне седмица. Грант и аз се скарахме, но с времето и това отмина. Сега за всички беше ясно, че Грант не може да бъде с едно момиче повече от седмица.

Кейлъб слага подноса си с храна до моя и сяда.

"Защо сте толкова развълнувани?" пита. Сестра му, Каси, сяда до Джейк, тъй като са гаджета. Кейлъб беше против в началото, но когато видя колко добре се държи брат ми с Каси, се съгласи с избора на сестра си.

"Блеър се вълнува за концерта." отговаря Бека и слага един пържен картоф с устата си.

"О не, не отново. Мамка му, момиче, не ми казвай, че ще ходиш." Кейлъб клати глава.

"Да, отивам и много ще се забавлявам." казва Блеър уверено. "И ако няма да дойдете с мен, ще си намеря някого другиго."

"Аз ще дойда." казва Каси. Джейк я поглежда.

"Искаш ли да отидеш на концерта?" той я пита-

"Да, обожавам концерти."

"Тогава аз ще те заведа, бейб." Джейк я целува.

"Искаш ли и ние да идем, Бек?" питам аз.

"Разбира се." тя се съгласява.

"Ох, добре. И аз ще дойда." въздъхва Кейлъб и Блеър отново пляска с ръце.

Америка

"Концерт?" пита ме Ема.

"За началото на новата учебна година." обяснявам аз, жестикулирайки с ръце.

"И леля ти е сигурна, че може да идем?" чувам неувереността в гласа й.

"Ами, ние сме ученички все пак, нали?" отговарям и саркастично. Сарказмът ми е винаги  "on point".

"Не знам, Мер..." продължава да се противи моята най-добра приятелка. Тя винаги си е такава. Предпочита да си останем вкъщи до края на живота ни, без никакви социализации.

"О, хайде де! Ще е забавно. А и може да опознаем по-добре нашите нови съученици." умолявам я аз.

"Ох, добре. Отиваме. Между другото, кога ще е?"

Тази малка подробност не я бях уточнила- "Утре." казвам аз най-спокойно.

"КАКВО??? Нямаме време. Има толкова неща, които трябва да свършим." Очите на Ема стават като палачинки и тя се паникьосва.

"Споко, всичко е под контрол." уверявам я аз.

"Под контрол? Чакай, това нали не значи-" тя не успява да довърши защото аз ставам от стола и започвам да пищя.

"ПАЗАРУВАНЕЕ!" Ема въздъхва. Тя много добре знае, че когато нещо за мен е "под контрол" това обикновено значи пазаруване. За разлика от нея, да ходя по магазините е моята страст.

"Ъх, такава си късметлийка, че те обичам. Да вървим!" Ема отново въздъхва и аз започвам да си танцувам. И двете се изправяме, излизаме от кухнята и тръгваме към моята кола.

Утре ще е толкова забавно!