Ти си моето съвършено несъвършенство

Глава 4

Блейк

Едно от нещата в Ребека, които харесвах, е фактът, че тя приема своята естествена красота. Рядко се застоява пред огледалото и носи много малко грим. Но сестра ми реши, че днес те ще изглеждат абсолютно тъмблър (каквото и да значи това).

Ребека, Каси и Блеър са в стаята на сестра ми от вече часове.

"Мамка му, те по-добре да са най-секси момичетата на този концерт." изпъшква Кейлъб и сяда на дивана.

"О, ние със сигурност сме." чуваме гласа на Блеър. Кейлъб, Джейк и аз се обръщаме, за да видим момичетата. Или поне това, което е останало от тях. Каси и Бека са облечени с черни дънки, с висока талия и скъсани на колената, и потници. Сестра ми носи черни шорти и блуза. Косите и на трите са вдигнати в някакви изискани кокове и носят грим повече от обичайното.

"Маамка му, къде отидоха момичетата?" Кейлъб се хили и ги оглежда.

"Бейб, толкова си красива, че дори не знам как ще спра да те гледам." Джейк целува Каси. Аз прегръщам Бека и я целувам. По бузата.

"Прекрасна си." тя се изчервява. Хващам ръката й в своята. Джейк прави същото с Каси. Блеър и Кейлъб са зад нас и обсъждат нещо. Всички влизаме в колата на Джейк и потегляме.

Около 15 минути след това пристигаме. Концертът е на плажа. Всичко изглежда все едно сме на Коачелла. Държа Бека за ръката, докато си проправяме път през гората от хора.

"Всички от училище са тук." обявява Блеър. Когато намираме място, близо до сцената, част от мажоретките идват до нас и момичетата обсъждат вчерашния ден. Тя бяха пропуснали тренировка, за да може да се подготвят за днес.

"В понеделник тренировката ще е от 3.30." Блеър казва и всички момичета кимат в съгласие.момчетата от футболния отбор идват и се заговаряме за предстоящата игра. 30 минути по-късно концертът е на път да започне, а ръката на Бека още е увита около моята.

"Това ще е толкова забавно!" вълнува се тя, а аз се усмихвам.

"Разбира се, бейб." прегръщам я около кръста. Гърбът й е опрян в моите гърди. Точно когато започва първата песен, усещам малко женско тяло да се движи до мен. Обръщам глава и всичко, което виждам, е руса коса. Америка.

Америка

Търся място за паркиране, докато Ема чати за това колко е изморена от вчерашното пазаруване.

"Не разбирам защо трябваше да ходим, при положение, че ти все още имаш дрехите си от миналата Коачелла колекция, а аз можех да нося някой тоалет." оплаква се тя.

"Да, но ти си по-висока и по-слаба от мен, така  че няма да ти станат." не съм дебела, но съм с повече извивки от Ема. Ние рядко си заемахме дрехи поради тази причина. Тя има тялото на модел, висока и стройна, докато аз съм 1,63. Въпреки че ходя на фитнес всяка седмица, тя пак е по-слабичка-

"Предполагам си права." тя въздъхва. Доста често го прави.

Най-накрая успявам да намеря място. И двете излизаме от колата. Моите къси гащи с принт на цветя са леко късички, но пък се влюбих от тях от пръв поглед. А и са доста тъмблър. Добавих и една флаш татуировка на бедрото си и рамото си. Още тъмблър точки. Също така съм обута с летни ботуши в телесен цвят, просто защото са удобни и топли. Белият ми топ без ръкави е завързан отпред на възел, показвайки корема ми. Бях изправила моята естествено чуплива коса и наплела някои от кичурите. На главата си нося венче от цветя, просто защото е много сладко. Ема носи розова тениска, бели шорти и моите розови пантофки с панделка. Бях накъдрила червената й коса, наплела някои кичури и добавила бяла диадема за глава. И тя изглежда тъмблър.

След като пристигаме на плажа ми е малко трудно да се огледам, просто защото всички са толкова високи. Навлизаме в тълпата, докато не се оказваме в близост до една прегръщаща се двойка. Момчето обръща глава в моята посока и тогава забелязвам кой е това. Блейк. А момичето е Бека.

"Хей." поздравявам ги, но очите на Блейк попадат на краката ми. Ъмм...извини ме, оглеждаш ме, докато си прегърнал приятелката си?

"Здрасти." Бека ми се усмихва, не е забелязала къде шарят очите на приятеля й. Този пич...

"О, здравейте Мер и Ем." Блеър използва своя развълнуван тон. Усмихвам й се, а Ема й задава въпроси относно прослушването за мажоретния отбор. Концертът най-после започва, но на мен ми е трудно да виждам, защото не съм достатъчно висока.

"Искаш ли да  те повдигна?" обръщам главата си към Кейлъб. Откакто се запознах с него, той не спира да флиртува с мен. Но все тая, аз съм ниска, затова кимам. Той се ухилва и се обръща. Покатервам се на гърба му, но той има друго на ум. Хваща таза ми и ме повдига до раменете си. Трябва да призная, доста е удобно. Плюс, че мога да виждам всичко на сцената и всеки в публиката. Кейлъб поставя ръцете си върху бедрата ми. Поглеждам към Ема, която ми се усмихва самодоволно. Музиката започва и танцьорите се раздават на "Хей Мама" на Дейвид Гета и Ники Минаж. Обичам тази песен. Започвам да пия, а Кейлъб тихичко си тананика. 

"Имаш наистина хубав глас." казва Кейлъб, поглеждайки нагоре към мен. Зелените му очи греят. "Също като всичко друго в теб." изчервявам се.

"Благодаря ти." казвам аз. Продължавам да пея, а той ни мърда напред, назад. Чувството е доста приятно, но тогава усещам как нечий очи ни наблюдават. Тези на Блейк.