Телефонът на Уонхо звънна в 10 и нещо и го събуди.
-Ало? -проговори сънено.
- Още ли спиш? - Прозвуча жизнерадостния глас на Кихюн.
-Аха...защо?
- Е, няма значение. Довечера ще ходя на някакво парти. И нямам компания. Искаш ли?
-Възможно е ...и ме събуди заради това?
- От къде да знам, че още спиш? Идваш ли или да търся друг?
-Ще дойда...
- Чудесно. Ще те взема от вас към шест.
-Какво трябва да облека?
- Нещо секси?
- Ясно.
- Малко ме е страх какво ще облечеш. Ма ако трябва, ще те преобличаме в последния момент, не се притеснявай - и Кихюн се засмя. По връзката се чу друг мъжки глас, но думите бяха неразличими. - Сори, 'ма трябва да затварям. В шест ще съм пред вас.
-Доообре...
*magic skip time* / любимото мии👌🏼💝🎉🎉/
Часът беше около 17:30, а Уонхо изобщо си нямаше и на представа какво да облече. Взе си един бърз душ и започна да рови из дрехите си, докато намери идеалното облекло. Пооправи косата си и вече бе готов.
Точно в 18:00 на вратата му се звънна.
Уонхо излезе от стаята си и отиде да отвори.
-Хей...-поздрави.
- Уау. Не очаквах да се справиш толкова добре - Кихюн беше необичайно весел. - Красив си, но без очна линия няма да те пусна - заключи след като разгледа лицето му. - Имаш ли?
-Охо не мерси.
- Мм, нямаш право на избор. Имаш ли?
-Ангх, имам...
- Чудесно. Отивай да си я сложиш. Аз ще чакам тук - и Кихюн се подпря на рамката на вратата.
-Идиот. - измрънка тихо другия, отивайки пред огледалото. Нанесе тънка черта, колкото само да се забелязва и повтори на другото око.
-Готово, хайде тръгвай.
- А, не. Не така. Дай по- дебела линия под очите и я размажи леко след това - заповяда Кихюн, не помръдвайки от мястото си.
-Не искам.
- Нямаш думата.
-Ама това си е моето лице...
YOU ARE READING
Shy Red ~ boy x boy ~
FanfictionОще една история с баето, @sehunblackshitty_ ShinWoKing: Още малко и ще прегрея > . < MonsXKih: Не бива... Трябва да те охладим~~ Имаш ли лед наблизо? ShinWoKing: Да, защо? MonsXKih: А ще изпълняваш ли каквото напиша? ~~~ Уонхо и Кихюн са се срещнал...