Shy Red ~ boy x boy ~

★ 44 ★

Кихюн беше изял повечето от своята пица и сега просто наблюдаваше Уонхо как яде.

-Не ме гледай така.

- Как те гледам?

-Просто ми е неудобно да ям така ...

- Извинявай... Просто не мога да откъсна поглед от теб.

-О, ами, няма проблем тогава, предполагам.

- Неп. Ще опитам да не се вторачвам - и Кихюн премести поглед към скута си.

-Нищо, спокойно. Вече се наядох.

- Изял си две парчета. Не си се наял.

-Ама ти тука да не искаш да ме правиш прасенце?

- Неп. Но категорично не искам да гушкам кокали. Обещавам, сексът няма да избяга. Сега се наяж хубаво.

Уонхо тъкмо беше отхапал хапка от новото парче и едвам не се задави при чутото:

-Н-не мисля само за с-с-секса.

- Нормално е да си нервен и да мислиш само за това - вдигна рамене Кихюн.

Уонхо се изчерви доста, като този път чак ушите му станаха червени.

- Охх, милото ми то. Пак те засрамих. Ма си адски сладък...

-Н-н-нарочно го правиш...

- Неп. Просто нямам филтър, както знаеш. Казвам това, което ми е на ума...

-Вече наистина не ми се яде...

- Тогава аз ще те нахраня - Усмихна се Кихюн, приближи се до него, взе парчето от ръцете му и го поднесе към устата му.

-Казах ти, че не искам.

- Поне това парче доизяж, моля те.

-Охх добре...-Уонхо отвори леко устата си, захапвайки голяма хапка.

- Добро дете - Усмихна се щастливо Кихюн и го изчака да сдъвче и преглътне, преди да му подаде парчето отново.

Уонхо отхапа още няколко пъти по същия начин преди парчето да свърши.

- Браво на бебетооо - залигави се Кихюн, като избърса набързо ръцете си и започна да му разрошва косата.

-Стигааа...по-голям си дръж се като такъв...

- Ама ти си твърде сладкооо - този път Кихюн ощипа леко бузата му.

-Аууу!

- Не бъди бебе. Не беше толкова силно - и ощипа и другата.

-Стигаа...боли ме устната, сега ще ме заболят и бузките.

- Съжалявам. Бях ядосан - Той потърка нежно нараненото място.

-Нищо..

- Не е нищо...

-Ще мине, просто сега боли..

- Толкова съжалявам - прошепна натъжен по-големият.

-Мм сега ми обеща нещо....хайдее.

- Нетърпеливо същество такова - засмя се розовокоското и се изправи от дивана.

-Н-не съм..просто...

- Не ти се сърдя. Но се надявам да успея да те убедя, че бавното темпо е по-хубаво.

Уонхо се надигна и хвана ръката му, прошепвайки тихо:

-Искам да е дълго и грубо

- Грубо?

-К-к-какво?

- Не обичам да съм груб. Но щом искаш, ще се постарая.

-Н-не нямах това предвид...исках да кажа ,че....ами...и-искам да е с-с-страстно...

Кихюн се приближи до ухото му и прошепна лукаво:

- Смяташ ли, че с нас няма да е?

Уонхо се изчерви, слизайки от дивана и стисна ръката на Кихюн.

Розовокосият целуна леко бузите му.

- Стига приказки. Отиваме ли в кухнята?

-НЕ БЕШЕ ЛИ СПАЛНЯТА?

- Ти искаше кухнята - оправда се Кихюн. - Както казах, на мен ми е все тая, общо взето.

-Реши ти.

- Тогава нека е спалнята. Какво ще кажеш? Кухнята следващия път.

-Дообре.

И Кихюн го дръпна след себе си към спалнята.

~~~

sehunblackshitty_,естествено, беше права. Вече дори не се учудвам👑💯💞💞

_nikaela, обещах ти^^