Кихюн го целуна още веднъж набързо, и го поведе през тълпата към изхода, а после и нагоре по стълбите. Щом излязоха, той спря за малко и си пое няколко пъти дълбоко въздух, наслаждавайки се на свежестта му.
-З-защо ще ходим у вас?
- Да съм честен, искам да спя с теб. Сега. Но ако не искаш, тогава наистина просто ще спим - обясни направо той, отново привърженик на истината.
-Добре...ще спя с теб. По онзи начин...
- Не е нужна да избързваме. Ще видим. Сега на първо място е въпросът как ще стигнем до там. Можеш ли да караш? - попита Кихюн.
-Мога..
- Супер. Значи няма да се налага Джухон да ми прибира колата. Ще вървим ли?
-Добре...-изръси набързо другият, тръгвайки пръв.
Кихюн се усмихна и тръгна след него, пращайки съобщение на приятеля си, че няма да може да остане да се видят по-късно.
Целия път до колата и след това до апартамента на по-големия го изминаха в мълчание, освен факта, че Уонхо попита за адреса. Щом стигнаха, по-малкият угаси колата, вадейки ключа от стартера и излезе.
- Дори си и добър шофьор. Има ли нещо, в което не те бива? - попита Кихюн, излизайки на свой ред.
-Мм, в не изчервяването.
Розовокоското се размя и разроши косата му:
- Прав си, но пък това ще отмине, сигурен съм.
После отвори входната врата на блока и скоро двамата пътуваха в асансьора.
-На кой етаж живееш?
- 10-ти. Сиреч пред, пред последен. Наемът там е по-нисък.
-Супер...
- Ем, не очаквай нищо специално. Апартаментът е малък, но пък си е мой - Асансьрът спря и Кихюн излезе, насочвайки се към вратата точно срещу него, вадейки ключовете от джоба си и заемайки се да отключи.
-Нямам проблем с това.
- Като се сещам в каква къща живееш... Сигурно вашите са богати - розовокоското отвори вратата и му направи път да влезе.
-Майка ми и баща ми са разведени. Не знам къде е майка ми, а баща ми не му пука особено за мен. За него любовта е в парите...
- Оу, извинявай. Не знаех... - Кихюн се събу, подпирайки се на стената за по-голяма сигурност и се насочи към хола си, или по-точно в малката обособена в него кухня и хладилника в нея, изваждайки си каната с вода и наливайки една чаша.
Уонхо също събу обувките си и затвори вратата зад него, следвайки пътя, по който мина другото момче.
-Няма проблем.
- Искаш ли нещо?
-Не, благодаря.
- Сигурен?
- Убеден съм.
- Окей. Какво ти се прави? Събота вечер е. Не вярвам да искаш да спиш...
-Нали щяхме да спим? Сещаш се...
- Не искам да прибързвам или да те насилвам. А в момента имам чувството, че правя и двете. Но ако настояваш...
-Ами ти искаш само секс от мен. За какво съм ти, щом не мога да ти го дам?
- Колко пъти ще ти повтарям, че не е само това? Ако беше, вече да съм преспал с теб...
- Аха...
- Не се шегувам. Достатъчно възможности имах. Дори в клуба преди малко можех да те изчукам -
Кихюн се приближи до него.-Защо. Не го направи?
- Не смятам, че щеше да ти хареса. А и не го заслужаваш. Заслужаваш нещо много повече от мен, но в момента просто не мога да се откажа от теб - Кихюн го подмина и се метна на дивана, излягайки се по дължината му.
- Ясно...
- Когато отговаряш така не съм сигурен какво мислиш..
-А какво да ти кажа?
- Какво мислиш, какво чувстваш. Интересен си ми. Не си просто красива обвивка като повечето - Може би заради алкохола, макар и да беше малко, Кихюн беше по-честен от обикновено.
-Не споделям такива неща..
- Може поне да опиташ. Няма да те изям.
-Ама аз не искам..
- Аха...
~~~
По молба на бае-то, двоен ъпдейт днес😇😇
![](https://img.wattpad.com/cover/121154607-288-k451420.jpg)
YOU ARE READING
Shy Red ~ boy x boy ~
FanfictionОще една история с баето, @sehunblackshitty_ ShinWoKing: Още малко и ще прегрея > . < MonsXKih: Не бива... Трябва да те охладим~~ Имаш ли лед наблизо? ShinWoKing: Да, защо? MonsXKih: А ще изпълняваш ли каквото напиша? ~~~ Уонхо и Кихюн са се срещнал...