★ 17 ★

673 87 7
                                    

Кихюн го целуна още веднъж набързо, и го поведе през тълпата към изхода, а после и нагоре по стълбите. Щом излязоха, той спря за малко и си пое няколко пъти дълбоко въздух, наслаждавайки се на свежестта му.

-З-защо ще ходим у вас?

- Да съм честен, искам да спя с теб. Сега. Но ако не искаш, тогава наистина просто ще спим - обясни направо той, отново привърженик на истината.

-Добре...ще спя с теб. По онзи начин...

- Не е нужна да избързваме. Ще видим. Сега на първо място е въпросът как ще стигнем до там. Можеш ли да караш? - попита Кихюн.

-Мога..

- Супер. Значи няма да се налага Джухон да ми прибира колата. Ще вървим ли?

-Добре...-изръси набързо другият, тръгвайки пръв.

Кихюн се усмихна и тръгна след него, пращайки съобщение на приятеля си, че няма да може да остане да се видят по-късно.

Целия път до колата и след това до апартамента на по-големия го изминаха в мълчание, освен факта, че Уонхо попита за адреса. Щом стигнаха, по-малкият угаси колата, вадейки ключа от стартера и излезе.

- Дори си и добър шофьор. Има ли нещо, в което не те бива? - попита Кихюн, излизайки на свой ред.

-Мм, в не изчервяването.

Розовокоското се размя и разроши косата му:

- Прав си, но пък това ще отмине, сигурен съм.

После отвори входната врата на блока и скоро двамата пътуваха в асансьора.

-На кой етаж живееш?

- 10-ти. Сиреч пред, пред последен. Наемът там е по-нисък.

-Супер...

- Ем, не очаквай нищо специално. Апартаментът е малък, но пък си е мой - Асансьрът спря и Кихюн излезе, насочвайки се към вратата точно срещу него, вадейки ключовете от джоба си и заемайки се да отключи.

-Нямам проблем с това.

- Като се сещам в каква къща живееш... Сигурно вашите са богати - розовокоското отвори вратата и му направи път да влезе.

-Майка ми и баща ми са разведени. Не знам къде е майка ми, а баща ми не му пука особено за мен. За него любовта е в парите...

- Оу, извинявай. Не знаех... - Кихюн се събу, подпирайки се на стената за по-голяма сигурност и се насочи към хола си, или по-точно в малката обособена в него кухня и хладилника в нея, изваждайки си каната с вода и наливайки една чаша.

Уонхо също събу обувките си и затвори вратата зад него, следвайки пътя, по който мина другото момче.

-Няма проблем.

- Искаш ли нещо?

-Не, благодаря.

- Сигурен?

- Убеден съм.

- Окей. Какво ти се прави? Събота вечер е. Не вярвам да искаш да спиш...

-Нали щяхме да спим? Сещаш се...

- Не искам да прибързвам или да те насилвам. А в момента имам чувството, че правя и двете. Но ако настояваш...

-Ами ти искаш само секс от мен. За какво съм ти, щом не мога да ти го дам?

- Колко пъти ще ти повтарям, че не е само това? Ако беше, вече да съм преспал с теб...

- Аха...

- Не се шегувам. Достатъчно възможности имах. Дори в клуба преди малко можех да те изчукам -
Кихюн се приближи до него.

-Защо. Не го направи?

- Не смятам, че щеше да ти хареса. А и не го заслужаваш. Заслужаваш нещо много повече от мен, но в момента просто не мога да се откажа от теб - Кихюн го подмина и се метна на дивана, излягайки се по дължината му.

- Ясно...

- Когато отговаряш така не съм сигурен какво мислиш..

-А какво да ти кажа?

- Какво мислиш, какво чувстваш. Интересен си ми. Не си просто красива обвивка като повечето - Може би заради алкохола, макар и да беше малко, Кихюн беше по-честен от обикновено.

-Не споделям такива неща..

- Може поне да опиташ. Няма да те изям.

-Ама аз не искам..

- Аха...

~~~

sehunblackshitty_ 😘💖💖

По молба на бае-то, двоен ъпдейт днес😇😇

Shy Red ~ boy x boy ~Where stories live. Discover now