Shy Red ~ boy x boy ~

★ 37 ★

Русият още стоеше с ококорени очи и не можеше да повярва.

Кихюн се приближи с лека стъпка и застана точно пред него.

- Мяу? - този път прозвуча по- уверено.

-Божичко. - Уонхо постави ръцете си на ушичките му.  - Това е толкова шибано секси.

- Мяу - този път вкара съблазнително нотка.

Другия не се стърпя, опирайки го в плота и започна да го целува страсно , дърпайки опашката му от време на време.

Кихюн се стараеше всеки стон да прилича поне малко на "мяу", но не винаги му се получаваше.

След няколко целувки той все пак изостави ролята си и пое инициативата, засмуквайки езика на момчето пред себе си.

-Благодаря ти...-промълви Уонхо измежду целувките.

- За теб всичко - Кихюн се премести на ухото му, захапвайки го леко.

Уонхо изстена тихо и се премести към ухото на другия.

-Секс в кухнята още ли ти звучи добре?

- Определено - подсмихна се Кихюн и бързо се зае да си играе с кожата на врата му.

- Тогава това е следващото нещо за днес. - Уонхо ги преобърна, сядайки върху плота.

- Принципно нямам нищо против. Но не искам първият ти път да е набързо в кухнята.

-Защо набързо?

- Защото в кухнята винаги така става.

-Но аз искам да е в кухнята и да е дълго...

- Абсолютно ли си сигурен?

- Но после няма да ме оставиш, нали?

- Не се ли разбрахме, че нямам такива намерения? - попита Кихюн, целувайки го властно.

-Все някога ще ти омръзна, но както и да е. Да искам първият ми път да е в кухнята.

Кихюн се вгледа в очите му и отново го целуна. Започна бавно да прокарва ръце по тялото му, не прекъсвайки целувката, когато иззвъня звънеца на външната врата.

-Мамка му. - изпсува Уонхо едвам доловимо. - Скрий се в спалнята, а аз ще отида да отворя, окей?

- Добреп - кимна Кихюн и бързо се насочи към посочената стая.

Русият отиде да отвори вратата едвам сдържайки се да не извика.

Насреща му стояха широко ухилени Лиса и Минхюк.

-Оо, любов....и идиот...защо сте тук?

- Вече няма смисъл да се преструваш. Тя ми каза - ухили се Минхюк още повече.

-Кучка. А уж обеща....

- Той ме изнуди, а и вече знаеше, че си пишеш с господина... - побърза да се оправдае Лиса.

- Не знаех, а предполагах - поправи я Минхюк.

-Абе защо се бъркате в моя живот? Стига сте се карали за моите интереси...

- Аз съм ти ндп - отсече Минхюк.

- Ама, я тихо там. Сега не говорим за теб. Е няма да ви пусна, така че си вървете...

- Да не би да е тук? - попита Лиса с ентусиазъм.

-Н-не...

- Това прозвуча твърде много като да - усъмни се Минхюк и се опита да мине през него.

-Казах, че няма да влизате. -Уонхо разпери ръцете си.

- Значи определено е тук - подсмихна се Лиса.

-Не може ли просто да си тръгнете.

- Можем, естествено. Само че, когато му омръзна от теб ще тичаш при нас, нали? - попита наранено Минхюк.

-Знам... Просто е досадно така, ноо влезте...-Уонхо направи място и тримата влезнаха в хола, сядайки на дивана и по земята.

-Лиса не се сърди ,но белите ушички се скъсаха. Не мога да ти ги върна сега, защото са в спалнята, но другия път ще.

- Няма проблем. Ще ти купя нови - засмя се тя. - Та, да разбираме ли, че не е тук?

В този момент Уонхо получи съобщение.

-Не е тук...

Уонхо взе телефона си, влизайки в чатовете.

MonsXKih: Бебе, аз трябва да тръгвам....

~~~

sehunblackshitty_💗💗💗

Защо всеки път, като отворя да качвам глава, всички се сещат и ми пишат??