- dendrophile -

4.

Звукът от двигател дразнеше Юнги. Караше го да се чувства като в някакъв пасатор, който бавно смила съзнанието му.

Можеше да вземе колело, но пътят бе прекалено много за хилаво момче като него.

...

Звук от вятър, каращ листата на дърветата да потрепват, създавайки перфектна хармония с душата на момчето, което сега вървеше и се ослушваше.

Отново обикаляше около дърветата, чудейки се къде може да се скрие един човек. И тогава се сети.

Погледна на горе.

И наистина на един клон седеше момче с рижа коса. Не. Той не беше момче. Те определено нямаха уши и опашка.

Съществото гледаше Юнги с усмивка, клатейки крачетата си.

– Какво по дяволите..

В момента, в който това бе изречено, странното същество побягна без дори да остави Юнги да довърши изречението си.

– Ей почакай!