- dendrophile -

19.

Всъщност да седиш заключен в мазе ти даваше възможност да преусмислиш живота си. Юнги правеше това в последният час, в който секретарката, Джи Мин крещеше по шефа си, с риск да я уволни, за това колко е бил глупав да затвори Юнги в мазето, макар и неволно.

А русокосият? Той окончателно бе решил, че първото, което щеше направи, след като излезе от 'затвора си', ако излезеше, щеше да е да си подаде молбата за напускане.

Още петнадесет минути размисли в това как трябва да яде повече, установил, че е леко кльощав Мин Юнги, чу нещо. Нещо познато, което не е вярвал, че ще бъде толкова щастлив да чуе. Досадното тракане от ужасно скъпите, червени токове на Джи Мин, за които тя бе изхарчила заплатата си за три месеца. Звукът от обувките ставаше все по-силен, а надеждата на затвореното момче, все по-голяма. Напълно бе забравил факта, че по-рано дръжката на вратата бе тупнала на пода преди часове.

- Юнги? Жив ли си още?

- Господи благодаря ти!

Беше жив.

- Защо вратата не се отваря? - мигът на щастие беше кратък, след което Мин се опомни. Идеше му да се разплаче. И може би щеше ако не се бе дехидратирал от липсата на вода.

- Аз.. Малко счупих бравата...

- Ти какво?!

Отново се чу тракането на дамски обувки, но този път звукът се отдалечаваше. После се чу тряскането на врата.

- Тя да не би да си тръг-

Още едно тряскане, отново приближаващ звук на наперена походка, следвани от няколко бързи щраквания. Юнги сметна за добре да се отдръпне. Просто така. За всеки случай.

Няма минута по-късно вратата падна и на нейно място се откри гледката на Джи Мин с някакъв инструмент в ръка.

- Няма да платя за тази врата. - момичето с все същия сърказъм погледна Юнги.

Толкова щастлив русият не се сдържа и ѝ се нахвърли в мечешка прегрътка.

- Ако.. не ме... пуснеш... ще пострадаш.

Юнги се сети за онзи непознат инструмент. Пусна секретарката и се отдалечи защитнически.

- Имаш ли от онези сандвичи?

- Боже...

---

официално най-дългата глава. също съжалявам, че четете този булшит, но няма да спра да го пиша и ще ви тровя живота :')